27 сент. 2014 г., 12:28

За поотраслите деца!

1.3K 0 0
1 мин за четене

Липсва ми времето,

в което бях малко човече,

на всеки се усмихвах безгрижно

и някак си дните отминаваха

бързо и леко.

 

Липсва ми усмивката на мама,

която гонеше ме по поляната

и радостна прегръщаше ме, само 

за да избърше сълзите ми от това,

когато съм паднала по тревата

и съм омърсила, но не душата,

а облеклото си.

 

Липсва ми младият ми тати,

който на работа ходеше, само 

за да донесе у дома не проблеми,

а някое вкусно десертче и с това

да ни сложи усмивка на лицето ни.

 

А сега годините, които отминаха,

само спомените за онова време оставиха

и само нерви натрупаха и проблеми,

и то не само на мен, а и у дома, и в държавата.

 

Затова само две думи мога да изрека

и те са: благодаря на мама и на татко

за това, че ме изгледаха така,

да посрещна суровия живот

със сила за борба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...