Sep 27, 2014, 12:28 PM

За поотраслите деца!

  Prose » Letters
1.3K 0 0
1 min reading

Липсва ми времето,

в което бях малко човече,

на всеки се усмихвах безгрижно

и някак си дните отминаваха

бързо и леко.

 

Липсва ми усмивката на мама,

която гонеше ме по поляната

и радостна прегръщаше ме, само 

за да избърше сълзите ми от това,

когато съм паднала по тревата

и съм омърсила, но не душата,

а облеклото си.

 

Липсва ми младият ми тати,

който на работа ходеше, само 

за да донесе у дома не проблеми,

а някое вкусно десертче и с това

да ни сложи усмивка на лицето ни.

 

А сега годините, които отминаха,

само спомените за онова време оставиха

и само нерви натрупаха и проблеми,

и то не само на мен, а и у дома, и в държавата.

 

Затова само две думи мога да изрека

и те са: благодаря на мама и на татко

за това, че ме изгледаха така,

да посрещна суровия живот

със сила за борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...