9 окт. 2008 г., 08:20

Заблудата на живота 

  Проза
952 0 4
1 мин за четене

        Ти отново си превзела всичко... ти, моя илюзия, която ме е  заключила в златна клетка. Жалко, че вече не съм птица, която може да лети с чистия си дух... Не, и след като съм в оковите на земята, попила греха на моите желания.

              Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която  

              са били думите ми празни и пусти...                               

              Обърнах се назад и видях онова дете загубило се в живота.

              Казах, че няма да плача повече и сълзите пресъхнаха...

              Но сърцето ми нямаше как да не реве и стене...

              Послушах вътрешния си глас за да се открия...

              Открих великата празнота, която заговори...

              Умът не може да разбере, докато не преживее...

              Но вече не се чувствах жив от заблудата, затова я разбих...

              От парчетата сглобих себе си и се облякох в истина.

              Новата дреха ми е тясна, но ме топли за да не усещам студ.

              Знам, че когато страдам се уча, затова по-добре е така...

              Докато напълно не разбера, че плътта и в коприна да я сложа,

              си остава плът, но душата неразгадана продължава да е...!!!

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Умът не може да разбере, докато не преживее..."
    открих и част от своя ум, за което ти благодаря!
    Поздрав!
  • душата си остава докрай нерезгадана...нека ти е топло и светло в нея..с обич, Бен...
  • Бен, пораснал си много за твоята възраст!
    Поздраления!
    Имаш много висок старт, значи, трябва да се целиш високо, високо...
    Давай, талантлив си!!!
  • "Знам, че когато страдам се уча, затова по-добре е така..."
    Така е! Но когато се радва, човек също се учи! Добре е състоянията да се редуват! Поздравче, Бен!
Предложения
: ??:??