Заблудата на живота
Ти отново си превзела всичко... ти, моя илюзия, която ме е заключила в златна клетка. Жалко, че вече не съм птица, която може да лети с чистия си дух... Не, и след като съм в оковите на земята, попила греха на моите желания.
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми празни и пусти...
Обърнах се назад и видях онова дете загубило се в живота.
Казах, че няма да плача повече и сълзите пресъхнаха...
Но сърцето ми нямаше как да не реве и стене...
Послушах вътрешния си глас за да се открия...
Открих великата празнота, която заговори...
Умът не може да разбере, докато не преживее...
Но вече не се чувствах жив от заблудата, затова я разбих...
От парчетата сглобих себе си и се облякох в истина.
Новата дреха ми е тясна, но ме топли за да не усещам студ.
Знам, че когато страдам се уча, затова по-добре е така...
Докато напълно не разбера, че плътта и в коприна да я сложа,
си остава плът, но душата неразгадана продължава да е...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
Добре е състоянията да се редуват! Поздравче, Бен! 