11 авг. 2010 г., 12:12
Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубената магистрала на душата ти... Извира отгоре през гръбначния стълб и надолу по спиралата на разтворено око... До корена, изтръгващ нощта, от твоето желание... Мълчанието е твоят ирис, а ирисът разцепва сърцето ми, в две ябълкови половинки, от сурови премигвания и тогава... разделя безкрайността от болката... И се вдишваме един в друг през дъното на синьо небе, отразено в дълбочината му, разпънало времето, до нощта, преди отхапването на деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация