Aug 11, 2010, 12:12 PM

Захапката на очите

1.3K 0 4

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубената магистрала на душата ти... Извира отгоре през гръбначния стълб и надолу по спиралата на разтворено око... До корена, изтръгващ нощта, от твоето желание... Мълчанието е твоят ирис, а ирисът разцепва сърцето ми, в две ябълкови половинки, от сурови премигвания и тогава... разделя безкрайността от болката... И се вдишваме един в друг през дъното на синьо небе, отразено в дълбочината му, разпънало времето, до  нощта, преди отхапването на деня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма друго
    освен това
    което сме
    безвременно
    накрая
    до самото начало
    още оставаме...

    А за канибала, да не се поти толкова - знаем се от блога!
  • Прекрасно време за пътуване е, а там в изкуствения свят, в който сме се потопили, самозабравили или отрекли естествените си нужди от удоволствия, откровения, забързани пропускаме истинските си усещания и се борим с времето, докато се надбягваме с него, като улесняваме живота си с изкуствения интелект, а всъщност му робуваме, стоим като хипнотизирани пред мониторите си и преживяваме нечии други животи, нечии други мечти, нечии други Съдби.


    Още една нощ пред компютъра, далеч от истинския живот, далеч от реалността, мислейки, вживявайки се и усещайки през призмата на чужди очи, сякаш си казваме на себе си" НЕ , това не сме ние !" ....
    Не бяхме ние, а за кой ли пореден път Системата ни била виновна, за кой ли път обвинявахме или може би премълчавахме истините, усещайки болката и се жертвахме на собствената й същност. Жертвахме се на ината й , който ако не друго поне се опитвахме да разкрием и унищожим , като разгадавахме малките си тайни, скрити дълбоко в трудно сглобяемия пъзел на живота. Частиците бяха самосглобяеми, леснодостъпни, лишени от подсказвания, като прилив от среднощни мисли, ненадейно нахлули и отишли си по нечия вина, защото не можеха да преоткрият себе си, подлъгваха се от чужди мнения, убедително преповтаряха глупостта на хиляди преди тях. Нямащите собствено мнение твърде често, сменяйки настроенията си, твърде често си вземаха довиждане и твърде често оставаха веднага . Защо ли ? Ами, защото пак Системата им била виновна, пак все грабела от чувствата им, туширала емоциите им, променяла и живота им и накрая ги заставяла, като свои длъжници. Беше ги измайсторила до неузнаваемост тези правила за борба и начини за оцеляване. Беше им надъхала други недостижими цели, необвързвала ги с нищо друго, освен със себе си. Да, това беше Тя - Системата, сътворила и погубила милиони души. Но, в краен случай те си възвърнаха всичко обратно и си останаха скрити за времето, което им предстоеше.......
    Нашето време...

  • Пробвай още веднъж!
  • опитах се да си представя това...

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...