1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да опитат да се върнат в обятията на смайващия от древността с величието си център на света. Закона обаче беше безмилостен за всички - скитници, търговци, занаятчии или просто пътуващи за някъде другаде – след залез, по улиците не може да се остава да се спи.
Вавилон налагаше правилата си и хората ги спазваха, а опиталите да ги нарушат, запълваха ямите в онова далечно от стените място, където завършваше пътя на живите.
Алтар спеше отвън, денем работеше вътре, освен когато и него го върнеха стражите, което направиха няколко пъти без никакво обяснение. Тогава се нареждаше с останалите просещи, свеждаше глава и чакаше милостиво подхвърлена кора хляб или започнал да гние плод. Вътре просията беше з ...