16 янв. 2019 г., 13:26

Защото познавах книжен ангел

984 0 1
1 мин за четене

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и трудно преидолими събития, обвързани в красивата панделка, изтъкана от общата цел на нашите кратки животи... ще спра до тук, защото крайна цел при всеки е различна, а и моята не би допаднала на всички. Четях, защото между книгите са заключени хора, твърде перфектни, за да съществуват, или просто случки, твърде интересни за да се случат в реалността. На всяка страница мастилените петна, внимателно оформени, имитиращи букви, всъщност бяха стъпките на книжните ангели, в които само аз вярвах. Минали, създали съвършенството, върху иначе празните копринени листи и отлетели. Красиво е когато си представите, нали? Дори не се бях замисляла, че сънищата и според хората плашещо отприщеното ми въображение можеха да се припокрият с истината. Винаги съм си ги представяла, като малки човечета с нежни дантелени крилца и светещи, от слова венци върху лимоненожълтата им коса. Вярата в тях изгряваше с отварянето на всяка нова и ароматна книга, но не залязваше със затварянето ѝ. Детски блян бе да ги срещна, някъде около мен, носещи магията и силата на думите. И ето. Полята със златиста светлина, ръмяща от прозореца на иначе тъмната ми стая, между страниците на романа, който ме бе обсебил го видях. Сгънат на две, там където страниците се събират, с пречупено крило се изправи, поклащайки се на крехките си бели крачета и с невидима сила ме придърпа към себе си. Леко и нежно заприпка с крилца и снежно бял прах се посипа по кадифените листи, извивайки се в думите : "С теб сме" После хвръкна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Бурмова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

49 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...