16.01.2019 г., 13:26

Защото познавах книжен ангел

986 0 1
1 мин за четене

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и трудно преидолими събития, обвързани в красивата панделка, изтъкана от общата цел на нашите кратки животи... ще спра до тук, защото крайна цел при всеки е различна, а и моята не би допаднала на всички. Четях, защото между книгите са заключени хора, твърде перфектни, за да съществуват, или просто случки, твърде интересни за да се случат в реалността. На всяка страница мастилените петна, внимателно оформени, имитиращи букви, всъщност бяха стъпките на книжните ангели, в които само аз вярвах. Минали, създали съвършенството, върху иначе празните копринени листи и отлетели. Красиво е когато си представите, нали? Дори не се бях замисляла, че сънищата и според хората плашещо отприщеното ми въображение можеха да се припокрият с истината. Винаги съм си ги представяла, като малки човечета с нежни дантелени крилца и светещи, от слова венци върху лимоненожълтата им коса. Вярата в тях изгряваше с отварянето на всяка нова и ароматна книга, но не залязваше със затварянето ѝ. Детски блян бе да ги срещна, някъде около мен, носещи магията и силата на думите. И ето. Полята със златиста светлина, ръмяща от прозореца на иначе тъмната ми стая, между страниците на романа, който ме бе обсебил го видях. Сгънат на две, там където страниците се събират, с пречупено крило се изправи, поклащайки се на крехките си бели крачета и с невидима сила ме придърпа към себе си. Леко и нежно заприпка с крилца и снежно бял прах се посипа по кадифените листи, извивайки се в думите : "С теб сме" После хвръкна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Бурмова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

49 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...