Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчици се стичаха по перфектно изваяни му гърди.
Бяха сами на този пуст плаж. Палмите се оглеждаха във водата. Водите на морето бяха черни като бездна. Имаше една сребриста пътека там, където се докосваха. Чуваше се само шумът на вълните. Всичко наоколо спеше. Пълната луна се бе скрила зад прозрачно сиво облаче. Един прилеп прелетя над главите им. Сега бе неговият час.
Бе тихо. Мария чуваше биенето на сърцето си. Усещаше болката от желанието, което я изгаряше. Руменина се разля по страните ѝ, когато го гледаше.
Обичаше го от първият миг, в който го видя. Той дойде при нея нахален и красив. Кестенявите му коси бяха вързани на опашка, а в черните му очи де четеше решимост. Той ѝ бе съсед в блока и ...