25 мар. 2006 г., 17:50

Зависи от нас

1.5K 0 2
1 мин за четене

Дори тъга да обхване мислите ти, не забравяй, че някой те обича, че се интересува от теб. Този някой може да е далеко, но въпреки това чувството, че е близо до теб не бива да те напуска дори и в най-трудния момент. Разстоянието разделя само слабите, нямащи мечти, нямащи сили да ги сбъдват сами. Но за силните то е само още едно малко препятствие, което разделя от сбъдването на мечтата им. Понякога е трудно, мислиш, че това разстояние е най-голямото, че то никога няма да бъде преодоляно. Но точно тогава лъч мека гальовна светлина от грейнала усмивка и светнали очи те огравя и споменът те стопля. Струва ти се, че отдавна е било. Но и така да е, не те напуска споменът далечен. Напротив колкото и пъти да си го припомняш, сякаш взимно се съживявате – ти и споменът. И тогава чувството. Че искаш да живееш се завръща. Усещаш и виждаш всичко покрай теб прекрасно живо и започваш да му се наслаждаваш с детска радост. И ето, че една пеперудка каца на края на пейката в парка. Чудиш се, с каква ли магия е била създадена тази красота. Оглеждаш се и търсиш вълшебника, но той се крие там зад дърветата. Отиваш към него, а той бяга. Започваш да смееш. Звънкият ти глас ехти в парка, а вълшебникът те увлича все повече да тичаш след него. Изморена, спираш да го гониш, а той избягва далеч от теб и ти оставаш сама. Но той те е довел до най-красивата поляна, покрита цяла с теменужки и бели маргаритки. Чувстваш се толкова щастлива. Дори и сама там усещаш нечие присъствие. Природата. Тя е до теб. Приютила те е в най-свидната си страна, показва ти най-нежното си лице. Вече наистина не си сама. Връщайки се назад към пейката, усещаш здравата връзка между теб и природата. Силата и възможностите й ти дават увереност и започваш да мечтаеш да споделиш онази скътана полянка с някого. И тогава изниква споменът. Човекът от спомена не е до теб, но вие сте заедно и то точно на онази полянка, толкова весела. Разстоянието между вас е станало нищожно и границите са паднали. Препятствието е на път да бъде преодоляно. Времето само намалява, но пък ще стигне да се изпълни не само тази мечта, но и още много други. Всичко зависи от нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красиво,усеща се много силна връзка
  • Познато като чувство,а и така добре написано.Поздравления!!!Дано любовта победи разстоянието.....

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...