25 мар. 2006 г., 17:50

Зависи от нас 

  Проза
1244 0 2
2 мин за четене
Дори тъга да обхване мислите ти, не забравяй, че някой те обича, че се интересува от теб. Този някой може да е далеко, но въпреки това чувството, че е близо до теб не бива да те напуска дори и в най-трудния момент. Разстоянието разделя само слабите, нямащи мечти, нямащи сили да ги сбъдват сами. Но за силните то е само още едно малко препятствие, което разделя от сбъдването на мечтата им. Понякога е трудно, мислиш, че това разстояние е най-голямото, че то никога няма да бъде преодоляно. Но точно тогава лъч мека гальовна светлина от грейнала усмивка и светнали очи те огравя и споменът те стопля. Струва ти се, че отдавна е било. Но и така да е, не те напуска споменът далечен. Напротив колкото и пъти да си го припомняш, сякаш взимно се съживявате – ти и споменът. И тогава чувството. Че искаш да живееш се завръща. Усещаш и виждаш всичко покрай теб прекрасно живо и започваш да му се наслаждаваш с детска радост. И ето, че една пеперудка каца на края на пейката в парка. Чудиш се, с каква ли ма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Все права защищены

Предложения
: ??:??