25.03.2006 г., 17:50 ч.

Зависи от нас 

  Проза
1095 0 2
2 мин за четене

Дори тъга да обхване мислите ти, не забравяй, че някой те обича, че се интересува от теб. Този някой може да е далеко, но въпреки това чувството, че е близо до теб не бива да те напуска дори и в най-трудния момент. Разстоянието разделя само слабите, нямащи мечти, нямащи сили да ги сбъдват сами. Но за силните то е само още едно малко препятствие, което разделя от сбъдването на мечтата им. Понякога е трудно, мислиш, че това разстояние е най-голямото, че то никога няма да бъде преодоляно. Но точно тогава лъч мека гальовна светлина от грейнала усмивка и светнали очи те огравя и споменът те стопля. Струва ти се, че отдавна е било. Но и така да е, не те напуска споменът далечен. Напротив колкото и пъти да си го припомняш, сякаш взимно се съживявате – ти и споменът. И тогава чувството. Че искаш да живееш се завръща. Усещаш и виждаш всичко покрай теб прекрасно живо и започваш да му се наслаждаваш с детска радост. И ето, че една пеперудка каца на края на пейката в парка. Чудиш се, с каква ли магия е била създадена тази красота. Оглеждаш се и търсиш вълшебника, но той се крие там зад дърветата. Отиваш към него, а той бяга. Започваш да смееш. Звънкият ти глас ехти в парка, а вълшебникът те увлича все повече да тичаш след него. Изморена, спираш да го гониш, а той избягва далеч от теб и ти оставаш сама. Но той те е довел до най-красивата поляна, покрита цяла с теменужки и бели маргаритки. Чувстваш се толкова щастлива. Дори и сама там усещаш нечие присъствие. Природата. Тя е до теб. Приютила те е в най-свидната си страна, показва ти най-нежното си лице. Вече наистина не си сама. Връщайки се назад към пейката, усещаш здравата връзка между теб и природата. Силата и възможностите й ти дават увереност и започваш да мечтаеш да споделиш онази скътана полянка с някого. И тогава изниква споменът. Човекът от спомена не е до теб, но вие сте заедно и то точно на онази полянка, толкова весела. Разстоянието между вас е станало нищожно и границите са паднали. Препятствието е на път да бъде преодоляно. Времето само намалява, но пък ще стигне да се изпълни не само тази мечта, но и още много други. Всичко зависи от нас.

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво,усеща се много силна връзка
  • Познато като чувство,а и така добре написано.Поздравления!!!Дано любовта победи разстоянието.....
Предложения
: ??:??