Завръщане
Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти си пролетна роса.
Маряната в очите се спуска по крайчетата им и се търкулва рязко по бузите. Не тъжно. Като освободена от примка душа. И ръцете потреперват объркани. А твоите ръце им пристават. Изненадващо бързо. Цялата нежност ми говори в зениците ти. Толкова близко и същевременно далеч.
Копнеж по миналото ли сме сега? Или демонстрация на настоящата ни неудовлетвореност? Обладаваш тялото, а подчиняваш душата ми. И се пръскам цялата, в частици – стотиците фибри в тялото ми. И те усещам така – с различната вибрация на всяка фибра. По единично. Многоизмерно. И алчно дори. Обичаш ме в крайности. Сякаш обещаваш. Странно как аз не очаквам нищо този път...
И все пак се събудих с люлякови устни. С мечти и вдъхновение. И вяра. Не за нас. За себе си. А ти ме обичаше цяла нощ. Както някога. Както мечтаех да бъде, когато не беше... Сега? Сега галиш сетивата. И егото. Маранята в очите е онази пристрастеност към спомените... Кинжалът им днес е със златно острие. И не ранява. Страстта ми е нова – ходът напред. Най-големите страхове ми показаха пътя. А емоцията - призрак на нощите ми, ми върна душата. Онази, свободната. Която досега беше при теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Стоева Все права защищены
