Завръщане
Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти си пролетна роса.
Маряната в очите се спуска по крайчетата им и се търкулва рязко по бузите. Не тъжно. Като освободена от примка душа. И ръцете потреперват объркани. А твоите ръце им пристават. Изненадващо бързо. Цялата нежност ми говори в зениците ти. Толкова близко и същевременно далеч.
Копнеж по миналото ли сме сега? Или демонстрация на настоящата ни неудовлетвореност? Обладаваш тялото, а подчиняваш душата ми. И се пръскам цялата, в частици – стотиците фибри в тялото ми. И те усещам така – с различната вибрация на всяка фибра. По единично. Многоизмерно. И алчно дори. Обичаш ме в крайности. Сякаш обещаваш. Странно как аз не очаквам нищо този път...
И все пак се събудих с люлякови устни. С мечти и вдъхновение. И вяра. Не за нас. За себе си. А ти ме обичаше цяла нощ. Както някога. Както мечтаех да бъде, когато не беше... Сега? Сега галиш сетивата. И егото. Маранята в очите е онази пристрастеност към спомените... Кинжалът им днес е със златно острие. И не ранява. Страстта ми е нова – ходът напред. Най-големите страхове ми показаха пътя. А емоцията - призрак на нощите ми, ми върна душата. Онази, свободната. Която досега беше при теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
