Сутринта се събудих. В стаята ми беше прашно. Разваленият часовник лежеше върху малката дървена масичка. Дрехите ми бяха нахвърляни по стола. Миризмата на мухъл дебнеше от всеки ъгъл. Преди не ми правеше впечатление, но днес ми се стори някак... непоносима. Беше крайно време да проветря тази стая със застоял въздух... 

Открехнах съвсем лекичко прозореца. Слънчевите лъчи ме докоснаха... 

Затворих го. Огледах тъмната стая, в която живеех от дълго време насам. Взех четката за прах и изтрих мебелите, които бяха започнали да побеляват. След това прилежно изтупах завивките... 

И все пак нещо ми липсваше? Може би онова докосване... 

Къде бях оставила ключа?  

Час по-късно го открих. Почти ръждясал. Захвърлен. В някаква изгнила дървена кутийка.  

Поставих го внимателно в ключалката. Страхувах се... Нямах представа как ще ми се отрази тази светлина... 

С трепереща ръка превъртях ключа. Открехнах съвсем лекичко вратата. Стъпалата ми усетиха нежния допир на няколко капчици роса. Отнякъде дочух и песента на чучулигата. Не бях осъзнавала колко ми е липсвал този звук... 

Затварям вратата зад себе си, но стискам ключа в ръката си. Все още не знам какво ме очаква... 

Стъпвам на пръсти по зелената трева. Пред себе си виждам вишнево дръвче. Бели цветчета. Аромат на надежда. Опиянявам се... 

Вървя по малката пътечка. Маргаритки. Детелинки. Любимите ми зюмбюли...  

Пътеката ме отвежда до друга, по-красива градина, отрупана с плодове. Узрели череши. Вишни. Сливи. И една малка кошничка около тях, която решавам да напълня... 

Идва нощта. Може би трябва да се върна? Но песните на чучулигите, лекият ветрец, зелената трева, мирисът на цветя... 

Лягам под черешата. По едно време усещам миризмата на дим, придружена с малка светлинка в далечината. Може би някой е запалил огън?  

Грабвам кошничката и тръгвам натам. Пристъпвам тихо, защото отново не знам какво да очаквам. Ключът стои на сигурно в джоба ми. За всеки случай.  

В мрака виждам силует на мъж. Може би трябва да си вървя... О, не! Той ме е забелязал. Гледа ме в очите. Прави ми знак да седна до него. Приближавам се бавно... Усмихва ми се. Подава ми ръка. Присядам до него. Говорим си...  

Споделям плодовете от кошничката си с него. 

Отнякъде се чува чучулига... 

По-късно огънят угасва. Но имаме одеяло - звездното небе.  

На сутринта се събуждам в прегръдките му, омаяна от свежестта на сутрешната роса. Може и би от... 

Изхвърлям ключа.  

Преди години пролетта не беше толкова красива...