Сутринта се събудих. В стаята ми беше прашно. Разваленият часовник лежеше върху малката дървена масичка. Дрехите ми бяха нахвърляни по стола. Миризмата на мухъл дебнеше от всеки ъгъл. Преди не ми правеше впечатление, но днес ми се стори някак... непоносима. Беше крайно време да проветря тази стая със застоял въздух...
Открехнах съвсем лекичко прозореца. Слънчевите лъчи ме докоснаха...
Затворих го. Огледах тъмната стая, в която живеех от дълго време насам. Взех четката за прах и изтрих мебелите, които бяха започнали да побеляват. След това прилежно изтупах завивките...
И все пак нещо ми липсваше? Може би онова докосване...
Къде бях оставила ключа?
Час по-късно го открих. Почти ръждясал. Захвърлен. В някаква изгнила дървена кутийка.
Поставих го внимателно в ключалката. Страхувах се... Нямах представа как ще ми се отрази тази светлина...
С трепереща ръка превъртях ключа. Открехнах съвсем лекичко вратата. Стъпалата ми усетиха нежния допир на няколко капчици роса. Отнякъде дочух и песента н ...