Рассказы и проза современных авторов

42.5K результатов

Така ще да е 🇧🇬

Въртях се като метилява овца из къщи. Който си има работа, да си я работи, самоизмърморих си пожелание за здраве и плодородие през Новата година, скочих в новите си еврогалоши и към Ленченото кафене...
Лъхна ме приятна топлина, мирис на кафе, а Ленчето ми се стори много по-свежа и хубава. Поздравихм ...
415 5

Хензел и Гретел от махалата 🇧🇬

"Да не сте се върнали без пари, че ще ви счупя от бой!“, изръмжа татко, блъскайки ни от старата си кола. Погледът му беше по-рязък от обикновено, а очите – мътни. Поредната бутилка в кръчмата го чакаше, знаех. А нас – познатият ъгъл на централната улица в големия град.
​„Кали, днес ще съберем много! ...
264 3

Плодовете на прозрението 🇧🇬

Плодовете на прозрението
Далек в Балкана над високо бърдо, издигаше се град зелен с тайнствени дебри. И пазеха историята му величава, хорицата нищи.
Там на нивата момите си думаха и унисаха се в приказни светове. Започна една да разказва с песен за гората. “Под склопа на гората глог растеше в тъмнин ...
377 1 11

Сребърно 🇧🇬

Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е. И димът е сив. Скоро ще заздрачее ...
395 2 4

Райна 🇧🇬

Натиснете бутона и отговаряйте ясно и точно на зададените въпроси, ясно?
- Аха, да, разбрах, слушам - отговори жената пред микрофончето.
- Така, започвам - носеше се мързеливия глас на охраната, когото бяха набедили да приема хората в спешното отделение, и да им отваря автоматичната врата:
- Да сте ...
237 1 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 31 🇧🇬

Глава тридесет и първа
„Само по себе си масовизирането на недоволството срещу властта не я застрашава фатално. Тя изпада в истинска опасност тогава и само тогава, когато се оказва във фактическа невъзможност да бъде упражнявана. Това е единственият случай, когато съдбата й изцяло зависи от милостта ...
318

Стрела на Купидон 🇧🇬

Стрела на Купидон уцели моето сърце, но вместо да се влюбя започнах силно аз да плача. „Защо сълзи се стичат по твоето лице и не виждам радост в твоето сърце? Нали те уцелих със стрела-любов, трябва да си щастлива?“ - попита ме Купидон, а аз просто извадих стрелата, счупих я на две и продължих. „Спр ...
351 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 30 🇧🇬

Глава тридесета
„Сега си сам, тъй както бил си всявга,
ала с илюзията, че си с нея.
Блаженствайки се питаш: „Що за фея?!“,
но без да искаш отговор веднага... ...
354

Фетиш "Драма" 🇧🇬

Ти вероятно ще си помислиш, че това е съвсем обикновена любовна история. Каквито самият ти си имал няколко.
Няма нищо нередно в това — и аз бих си помислила същото.
Но понякога, мили мой, не всичко що блести е злато. И не всяка любов е наистина любов.
Остани с мен до края и ще разбереш защо го казва ...
339

Кога фразата „още малко“ без да искаме ни дехуманизира? 🇧🇬

За някои хора работохолизмът се е превърнал във визитна картичка и доклад пред обществото за техните „суперсили“. Всичко това — на фона на едно безпощадно „трябва“, което звучи като ехо в съзнанието и господства над всичко останало в живота им.
Обременяването със задачи не ги плаши. По този начин те ...
369

Изповед за 2025 година 🇧🇬

Започнах 2025 със сърце, готово да обича. Бях готова да раздавам на всекиго, когото видя, надежда, кураж и любов. Всичко си вървеше добре, бях щастлива и песни всякакви извираха от мен. После нещо се обърка. Като че ли кракът ми се препъна в някой остър камък и паднах на лице. Сърцето ми започна да ...
429 1 10

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 29 🇧🇬

Глава двадесет и девета
„Администрира „щедро“ глупостта
сред „скелети“ от думи,
„нехаейки“, че „става“ любовта
„решето“ от куршуми!...“ ...
353

18+ „Зимен глад“ Глава 1. „Аз, мамка му, съм духът на гората, и имам Нова година“ 🇧🇬

Всяка година хората идват в гората за чудо.
Всяка година носят със себе си желания.
И всяка година гората търпи. До време.
В. С. Морриар
Казвам се… а бе, кой знае как се казвам. Хората ме наричат всякак: „лесник“, „дух“, „господарят на гъсталака“, „оня, дето шумоли зад гърба ти, докато вървиш с фене ...
385

За бръшляна... И още... 🇧🇬

Бръшлянът ни е познат като красив вечнозелен (и декоративен) храст, развиващ се като лиана, обгръщайки дървета и сгради... Използва се и като билка, влияеща благотворно, преди всичко, върху здравето на дихателните пътища... Също - в продукти с грижа за кожата, намалява бръчките... Голям привърженик ...
382 2 5

Тетрадката на "лудата" 🇧🇬

​Димитър беше журналист на свободна практика, чиято работа се свеждаше до това, да дебне големия град за сензации. Животът му беше низ от вечно бързане и търсене на следващата жълта новина. Често минаваше през един централен подлез, където сред просяците, просещи стотинки и цигари, винаги седеше едн ...
365 1

18+ Врата в морето - Глава 7. - Мухарем 🇧🇬

Заведението отвори врати с шумно парти и избрани гости. Масите се огъваха, отрупани с плата от изискани ястия. Гергана тъжно си помисли, че с това количество ядене дом за сираци може да храни децата седмица.
Последните дни бяха трудни и напрегнати. Алекс често изпадаше в депресия или раздразнителнос ...
490 1 2

Географията на една любов 3 🇧🇬

География на една любов
част трета
Италия 2
Флоренция е столицата на Флорентинската република и люлка на Ренесанса, а днес на областта Тоскана. Във Флоренция са дворците на фамилията Медичи, управлявали градът-държава в продължение на много столетия. Тук са и гробниците на Медичите, украсени с безсм ...
349

Географията на една любов 🇧🇬

Географията на една любов
трета част
ИТАЛИЯ 1
Родена в един от най-красивите градове на Европа, Санкт Петербург и живяла на улица Милионна, която води от историческия Зимен дворец към Лятната градина и Марсово поле, Лена не познаваше Европа. Не беше посещавала нито една европейска държава освен Бълг ...
340

03:34 🇧🇬

03:34 ч. сутринта... Цигара без филтър - цигара с филтър... В тихия студ, стоя на приблизително 3600 келвина лунна светлина и тъжно въздишам към небето. В особено състояние; вибрирам на друга честота и получавам отговори от Онова, което ме е пратило. Общуваме като еднакви - без разлики. Само че аз с ...
403

Моят костюм 🇧🇬

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...
399 2 7

Венециите 🇧🇬

Пак добре, че Доналд Тръмп не е объркал Венецуела с Венеция!
Тогава вече щяхме да имаме дипломатически цирк от световна класа: американски войници на гондоли, Тръмп да обяснява на туристи как „Мадуро се крие под моста Риалто“ и Путин да се пита дали да прати военен кораб по Канале Гранде.
373 1 5

В детската болница 🇧🇬

Коледно време е, 2004 година. Детската болница, в съседство на Окръжната, е препълнена. Сутрешна визитация при завеждащата д-р Ангелова.
– Чие е това дете..?
Напред излиза слаба, съсухрена ромка:
– Мойту...
Д-р Ангелова я оглежда критично, след което пита: ...
450

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 28 🇧🇬

Глава двадесет и осма
„Разпален“ от целувката на Юда,
сега си само вихър и възбуда!
„Пиянството“ ти е неизразимо,
ала - Уви! - ще стане... непростимо!“ ...
400

Бачо Аце и кака Коца 🇧🇬

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В малкото селце, сгушено в полите на планината, Ангел и Костадинка деляха залъка си от години. Деца така и не им се родиха, а младостта им беше белязана от несгодите. Ангел, когото всички наричаха Аце, беше глуповат, посредствен мъж, шумен и ...
357 1

Спомени 🇧🇬

Хич не ми е приятно това, което ще напиша.
Затова ще гледам да е кратко.
Най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война се състоя в България. Беше 1996–1998 година.
Сложиха ни намордник, валутен борд - БНБ вече не беше същата, не можеше да финансира банките, не беше кредитор от посл ...
412 2 5

Проклятието на циганката 🇧🇬

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...
692 4

Расни, Ело, гулема порасни 🇧🇬

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...
796 3 7

Нека се движим - за здраве... 🇧🇬

Всеизвестен е афоризмът ”Движението е живот”, но движим ли се достатъчно, за да сме здрави... Лично изпитах след пенсиониране, как обездвиженият начин на живот се отрази върху здравето ми... Три-четири месеца заседяване пред компютъра, отдавайки се на писане поне по 5-6 ч. на денонощие - почти извед ...
391 2 8

Пъпна връв 🇧🇬

​ I. РАЖДАНЕТО
​ Тропане кънти на вратата на баба Кира. Тя полека отваря очи, примигва и се заслушва в мъжкия глас.
– Киро,
Кироооо.... Ставай! Радина ражда!
Акушерката разпознава гласа на Асен – съседа на Матей и родилката, става, облича се, навлича цървулите, нахлузва вълнено елече и отваря. ...
370

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 27 🇧🇬

Глава двадесет и седма
„От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.“
Йохан Хьойзинха
Мюнхен - понеделник, 12 август 2103
Точно в 12.00 по Гринуич местните холовизионни програми прекратиха излъчванията си и пред всички холовизионни зрители на планет ...
371

Снежинка 🇧🇬

Жените никога не са ми били проблем — или поне запознанствата с тях. Всичко друго ми беше сложно. Това да пием по нещо, да хванем някоя по-дълбока тема и след това да се посмеем на нещо не чак толкова сериозно — тази част ми беше лесна и забавна. Чувствах се уверен в себе си.
След първите срещи обач ...
349 1

Приказката 🇧🇬

В подножието на планината, в едно село, потънало в зеленина и тишина, живееха два рода – Генчеви и Драганчеви. Богати, уважавани, с големи къщи, много земя и добитък – но с едно проклятие, което ги делеше вече няколко поколения.
Всичко започнало още по времето на прадядовците. Спор за едно парче зем ...
355 1

„Името на тишината“ 🇧🇬

ЗАГЛАВИЕ НА РОМАНА
„Името на тишината“
Роман за знанието, което убива, и мълчанието, което спасява

Глава 1: В сенките на абатството ...
440

Какво ново? 🇧🇬

Какво ново?
Събудих се и какво да видя: старата стая затрупана с багаж, с олющени стени и следи от течове по тавана. Даже паяжините са старите! В банята от огледалото ме гледа все същата физиономия с торбички под очите и разкривени зъби. Казанчето все така тече. Тоалетната май е все още запушена. Къ ...
417 3 7

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 26 🇧🇬

Глава двадесет и шеста
„Миналото е „минното поле“ на настоящето и бъдещето. Всяко време „залага“ „бомби със закъснител“. Ако не бе така, революциите щяха да са невъзможни. В човешката история обаче има и времена, които сами по себе си са... „бомби със закъснител“. Проникнеш ли във „вътъка“ на такова ...
322

Кметицата 🇧🇬

Градът не просто умираше – той гниеше под тежестта на собственото си безверие. Улиците бяха мрежа от дупки и сивота, общинските сгради миришеха на застоял социализъм и евтини подкупи, а хората ходеха с наведени глави, свикнали, че „нищо няма да се промени“. Поредица от кметове бяха превърнали властт ...
390 1

А сега, накъде? 🇧🇬

Бяха трима — двама на по четирийсет и нещо и един по-млад, на двайсет. Бяха се скупчили в кръчмата, грееха се на печката и на бутилка ракия, която подаваха един на друг. До тях имаше още едно шише — вече празно.
— Егати студа — каза единият от по-възрастните. Беше висок, с брада и белег на челото, п ...
351 1

Старчето и Съвпаденията Част 13 🇧🇬

13 част
Така или иначе Старчето се стабилизира психически.
Престана да се къпе с дрехите в банята.
Спря да се залоства в нея и да я обикаля с часове.
Естествено официално ме похвали пред цялата си рода, как съм спрял мравучкането в мозъка му. С роднините му се разбираме първите два месеца след случк ...
383 1 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 25 🇧🇬

Глава двадесет и пета
„Все още е сияйна утринта.
„Горчивото“ ти „пладне“ е далече.
Ала - Уви! - към него тръгваш вече,
съдбовно „впримчен“ в неизбежността!“ ...
381