„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...
В залата на тайния съвет, скрита дълбоко в сърцето на двореца Л`Ернатис, огън пламтеше в камината, но студът между двамата мъже беше осезаемо смразяващ. Хармониархът Орвион Лет` Саал, висок и внушителен в сиво кафявите си, преливащи в синьо, червено, смарагдовозелено и сребристо одежди на върховен б ...
Зная, като всеки възрастен на моите години, основното за характера ми - положителни и отрицателни черти, предимно ... Определям като негативна, не рядко затрудняваща ме - изключителната си чувствителност ... При моето вечно доброжелателно отношение към всички наоколо - даже с половин дума критика, п ...
ГЛАВА ПЪРВА
Върволица от хора. Начумерени. Като плитки на козунаци върволиците се разтеглят, увиват се една в друга, после пак се прилепват. Рано е, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях? Не вярвам.
Особнякът зад ъгъла на олющена жилищна сграда с надпис „Образцов дом” прилича на луд. ...
На днешната дата - 8-ми август, в един ослепително лазурен ден, след седеммесечна обсада, най-великият пълководец на всички времена - Александър Велики /най-сигурното доказателство за съществуването на македонска нация/, превзема най-големия финикийски град - град Тир /находящ се на територията на д ...
Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен изпъкнал четириъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте квадрат, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния четириъгълник. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така ...
– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...
Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...
Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...
София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...
Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...
Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измами ...
— Няма друго място като дома! Ваше Стихийство, съветвам те очите ти да са на четири. Семейството ми обожава предизвикателствата. А ако са насочени към член на фамилията, още по-добре— предупреди Кателана, съвсем искрено дремещия и потънал в някакви свои мечти и мисли Тарелин.
Сърцето на стихиите бе ...
Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.
– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ръ ...
Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...
„Знам яз веке на дека да одам. Буйна река само требва да преброда!“ Това си мислеше сега тая мома. Усмивка имаше по лицето на Силимарина, а не бе се явявала отдавана. Вдъхна надежда тая странна жена на това лутащо се в себе си момиче. И макар и да не знаеше защо я изпраща там, сигурна беше, че ще е ...
Майко, обич, дар от съдбата,
сърце ти носиш, по-широко от злата.
Светлина си, що мрака разсейва,
топлина, що душата огрейва.
Ти си корен, дом и закрила, ...
Лирическото слово е в различни отношения с действителното слово, действителното събитие, действителните чувства и мисли. Основно е отношението на подобие. Лирическото слово се стреми към автономност, самоценност – да се издигне на по-високо равнище от действителното. Принципът на подобност не може д ...
— Е?— започна разговора с въпрос Ейриен
— Какво, “Е”? — отговори на свой ред въпросително Вирон
— Доволен ли си от отговорите ѝ? — уточни Дъховодителят
— Не мисля, че това има нещо общо с онова, което очакваш от мен. — невъзмутимо продължи Вирон.
Ейриен се усмихна едва-едва, но за зоркото око на Вир ...
Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...
Тази килия бе различна. Не толкова тиха, но пък осветена от колеблив синкав пламък, заключен във въздушен сферичен кристал. Сякаш самата светлина не искаше да докосва студените камъни.
Иренвейл, все още окована в черни диаманти, бе поставена на средно висок каменен постамент, заобиколена от стени, и ...
През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...
Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...
О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
Сумракът в каменното помещение бе осветен само от мекото сияние на древната жар, която Вирон беше съхранил в сърцето си, а сега споделяше с нея.
Иренвейл лежеше в прегръдките му. За четвърта поредна сладострастна нощ. Главата ѝ бе облегната на гърдите му, а дъхът ѝ рисуваше парещи кръгове върху кожа ...
Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...
В началото бе словото /Ботев – Бог на българската поезия/
🇧🇬
И създаде Ботев българската поезия – по свой образ и подобие я създаде. Каза: "Да бъде Поезия!" И раздели поезията от не-поезията...
На първия ден Ботев сътвори образа на Майката /"Ти ли си, мале, тъй жално пела..."/
На втория ден сътвори образите на Бащата и на Сина /"Хайдути. Баща и син.", "На про ...
След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...
Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен триъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте равностранен триъгълник, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така построенит ...
Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...
Гледката я върна три години назад, но се чувстваше по-млада с поне десет. Малко момче играе невинно по килима, разхожда дървения рицар из поля от кадифена трева, готов да извърши поредния подвиг днес. Дали щеше да спаси девойка в беда или да срази свиреп дракон, зависеше само от въображението. Плесе ...
— Каква пошла проява на дивашко възпитание! Да Ви оковат в черни диаманти и да Ви хвърлят в тъмницата на крепостта! Нима се постъпва по този начин с Господаря на Елементите? Простете дързостта ми, но ако Вие бихте благоволили да простите подобно отношение, то аз със сигурност не съм в състояние да г ...
Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...
Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...
Лимони с дълга коса лекуваха араби в бели ризи, чакащи да влязат в сладкарница, ангели яздеха бели агнета сред минувачите на пазара и пръскаха с мед и хранеха сирачета със смокини, ясното небе плетеше бели облаци над сватбата на момичетата които скачаха и се радваха в лилави рокли на площада на Флор ...
Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
– Какво става там?
– Конници приближават от изток – отвърна му един гвардеец – Капитанът каза да не се тревожите.
– Конници – думата се задържа в устата на Едгар – Какви конници?
Гварде ...
***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...