Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Спомен за мама 🇧🇬

Днес е 23 август. На този ден преди 16 години погребахме мама.
Майка ми е родена на 14 август 1913 година. Почина на 22 август 1991 година, на 78 години и 8 дни, от мозъчен инсулт.
Тя беше с черна коса, къдрава, в която и през старостта белите нишки бяха толкова малко, че косата й си изглеждаше черн ...

Ангар

Проза

5.4K 9

Една нощ в "Мулен Руж" 🇧🇬

Тя. Прекрасна като светлината. Тайнствена като нощта. Движеше съвършеното си тяло в ритъма на музиката. Сатенената и кожа придобиваше изкусителни отблясъци, а извивките на бедрата и докосваха въздуха толкова нежно, че той сякаш трепереше. Навеждаше се и отмяташе призрачните си коси назад. Очите и ня ...

angel_zone

Проза

1.7K

Безжизнена картина 🇧🇬

Тя лежеше пред него - съвършена и недокосната, по-прекрасна от всичко. Косата й се разпиляваше наоколо, обвивайки тялото й като нежна паяжина. Миглите й бяха дълги и извити, а веждите - съвършено изписани. Устните й бледнееха пред, и без това, прекалено бялото й лице. Той се наведе и леко я целуна. ...

princess_havok

Проза

902 6

Магнити 🇧🇬

Ако ти кажа, че времето е спряло, ще ми повярваш ли? Не, не е само от тревата. Просто ударите на часовника отекват, празни, сърцето ми е празно, душата ми е празна. Сякаш някой ми е изкормил вътрешностите. Празно е без теб. Празна е вселената ми.
Празно е без гласа ти, смеха ти, усмивката ти.
А като ...

меланхолик

Проза

1.3K 7

БЛИЗНАЧКАТА Част 5. НАДЕЖДАТА 🇧🇬

Телефонът зазвъня нервно. Извади го от хавлията си.
- Къде си сега? - позна гласа на близначката.
- В града съм. Защо?
- Сега какво правиш?
- Излизам от банята. Защо питаш? ...

ВТ

Проза

1K 8

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 2 🇧🇬

Евелин...
- На работа ли тръгваш? Да те закарам, или ще вземеш такси?...
Колата й бе на ремонт и имаше чувството, че е с вързани ръце. Толкова бе свикнала с нея, че изпита ужас, когато усети нехарактерния звук в двигателя й. Обичаше бързите скорости, вдигаха адреналина. И вятърът в косите й лятото, ...

Евелин

Проза

1.6K 11

БЛИЗНАЧКАТА Част 4. ВЕЧЕРТА 🇧🇬

Пристигна по-рано от очакваното. Отиде в едно познато кафе и седна пред екрана. Отпиваше спокойно и си четеше пощата. Беше казал, че ще позвъни към 10 часа, но не се сдържа. Позвъни по-рано. Няколко пъти не му вдигна и помисли, че спи. Докато все пак вдигна. Беше му сърдита! Заповядвал какво да прав ...

ВТ

Проза

1.1K 9

18+ Страст 🇧🇬

Вревме беше да се прибират вкъщи. Вървяха прегърнати и мълчаливи.
Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
- За какво си мислиш? - попита Питър.
- За нищо - тя излъга, ...

sweet_leaf

Проза

1.4K 3

Една влюбена жена от 2103-а VI - Срещнах я пихтия 🇧🇬

Умът на доктор Мелампус, прояснен от съзнанието кой всъщност е граф М., пропадна в черно увлечение.
Присъствието у мен срещу отсъствието в него! Плът срещу “Руда”. Нищо не се смесва преди да се сблъска. Ех, започва борбата!
Амитаон застана до рамото на Хайви – двама мъже, винаги две единици и никога ...

чезал

Проза

1.3K

Ореховки 🇧🇬

О Р Е Х О В К И
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...

РоРо

Проза

2.2K 9

стая1 бебе номер 18 s.c. 🇧🇬

Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, к ...

anubhis

Проза

1.1K 9

Сън 🇧🇬

Сън
Виждам лицето ти в сянка. Докосвам косата ти... така копринено мека, така ухаеща на паважа след летен дъжд... Докосвам страните ти... толкова гладки, като цветята след сутрешна роса... Докосвам носа ти, притежаващ плавна извивка, напомняща за извивката на мъничко перце... Докосвам устните ти... ...

megi_al

Проза

1.6K 6

Ави 🇧🇬

АВИ
Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
- Ави, какво има, добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме и ...

gabcho

Проза

1.4K

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 🇧🇬

“ЕВЕЛИН”...
Спря се... Не вярваше на очите си. Дишането й се учести. Значи, все пак го направи. Гледаше книгата през стъклото на отсрещната книжарница. Жена... Скала... И ръце, протегнати към небето. Душа, изгаряща за полет... Това бе Тя...
“Ще напиша книга за теб! Въпреки, че ти си приказка, която ...

Евелин

Проза

1.6K 5

Приказка ("Любовта трае три години") 🇧🇬

Повлияно от романа на Фр. Бегбеде
- "Любовта трае три години"
Здравейте, скъпи деца, които още вярвате в красивата съвършена любов. Чуйте моята кошмарна приказка и след това продължете да вярвате, защото в крайна сметка това е единственото нещо, в което си струва да се вярва.
Имало едно време момче ...

Anonimous

Проза

2.5K 3

18+ КЛАУСТРОФОБИЯ 🇧🇬

Скоро Мария навършваше една година, откакто работеше тук. Беше изключително доволна – фирмата беше голяма, просперираща, даваше много възможности за развитие, а и не само това – колективът беше в по-голямата си част млад, хората – изключително симпатични, приятни и да работи с тях за нея беше удовол ...

Mili4ka

Проза

1.8K 37

Среща... 🇧🇬

Стоя на прозореца. Усещам полъха на вятъра, който нежно си играе с пердетата. Чувам шумоленето на листата. Мракът бавно обхваща всичко наоколо. Гледам Луната. Обградена съм от тишина. Обградена съм от звезди. Във въздуха витае магия. Мога да я усетя! А ти?! Какво спокойствие струи отвсякъде... Нещо ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза

1.3K 1

Не знам 🇧🇬

Не мога да повярвам...
От толкова време вече съм сама, че бях забравила какво е да обичаш, какво е да чувстваш. Откакто те срещнах, нещо се случва с мен. Влюбена ли съм в теб?! Не знам. Липсваш ли ми? Да! Искам ли да съм с теб, не знам. Истината е, че просто имам нужда да те чувам, да говоря с теб. ...

Adelinka

Проза

1.4K

~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 2 🇧🇬

(продължение)
Евелин...
Чу името си... Малко хора я викаха само с малкото й име... Видя него, Търговеца. Наричаше го така от деня, в който пробута съпруга й. В родното й затънтено селце, в онази звездна нощ... Самият той си приписваше някакви заслуги за това. Пък може и така да беше. Толкова време м ...

Евелин

Проза

1.4K 3

БЛИЗНАЧКАТА - Част 3 . ЕДНА ЧОВЕШКА СЪДБА 🇧🇬

Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...

ВТ

Проза

1.1K 6

Една илюзия 🇧🇬

Стоя сама в тъмната стая. Луната ме прегръща с бледото си сияние. Звездите ми шепнат утешителни думи, а не ти. Чашата с рубинено червено вино ме развеселява. Розата ми казва, че съм красива. Ала никой не може да заеме празното място, което остави в сърцето ми. В душата ми зее рана, която прилича на ...

MaHu4e3e``

Проза

1K 1

Една прочетена книга 🇧🇬

Изминаха 12 месеца от нашата раздяла. В сърцето ми таи се мрак. Кристалните сълзи не докосват повече сърцето ти. Сега за теб съм просто една прочетена книга, захвърлена сред много други. Но страницити ми вечно ще помнят допира на твоите пръсти, а ти ще си забравил моите думи. Кориците ми винаги ще п ...

MaHu4e3e``

Проза

1.1K 1

В сянката на войната ( опит за роман ) 🇧🇬

I
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието п ...

last_dance

Проза

1.7K 6

Поредният безименен разказ 🇧🇬

- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...

Рима

Проза

1.5K 11

Подаръкът 🇧🇬

Може би заради своята младост, може би заради нейното излъчване на древна любов, а може би и заради онази невероятно страстна вечер. Кой знае! Но сега бързаше към бара, където се запознаха. Надяваше се, че още се появява там. Освен ако бе решила да скъса с предишната си среда. Позвъни. Никой не вдиг ...

sailor1

Проза

1.5K 19

Красотата на мрака 🇧🇬

Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре... и какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но от къде...? Сън или реалност, вечно задавания въпрос... В този миг разбрах нещо, което не знаех до сега... Мракът.. ...

MaHu4e3e``

Проза

1.1K 4

Фанданго със съдбата - част 4 - Краят на един кошмар 🇧🇬

Фанданго със съдбата
Част 4
Краят на един кошмар
- УБИЕЦ! ШИБАНЯК! НЕЩАСТНИК! НЕДОРАСЪЛ ОЛИГОФРЕН! – сипех обидите една след друга, докато се изправях на крака. Залитах като пияна. Погледнах го в очите и му показах среден пръст. Той се ококори тъпо и започна да слиза на бегом по стълбите. Побягнах к ...

Chaosmaster

Проза

1.5K 2

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Епилог) 🇧🇬

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
Епилог
Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, ...

YourNightmare

Проза

2.9K 7

Фанданго със съдбата - част 3 - Смърт на новата надежда 🇧🇬

Фанданго със съдбата
Част 3
Смърт на новата надежда
- Хорхе?
Нямаше никой. Чудесно, казах си аз. Преоблякох се набързо, сложих си тениска, покриваща лакътя, за да скрия поне малко раздраните си ръце. Грабнах чантата си и излязох. Скочих в колата, слязох в центъра на града и се запътих към оръжейния ...

Chaosmaster

Проза

1.5K 1

Епифания 🇧🇬

Беше тук едва от десетина дни, а дрехите и вече щяха да се спръскат по шевовете. Обожаваше италианската кухня и при всеки престой и се случваше все същото. Винаги, когато идваха по празниците, беше така...
И двамата с Виктор бяха влюбени в Италия, в природата, историята, хората... Когато намериха он ...

Mili4ka

Проза

1.7K 2

* * * 🇧🇬

Последни мисли
Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот! ...

gerinka

Проза

958

Прашинки вечност 🇧🇬

- Мишел, какво се случи с нас?
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...

Воркосиган

Проза

1.2K 4

Вяра 🇧🇬

Вяра
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...

Лорелай

Проза

1.1K 5

Въпрос на вкус 🇧🇬

Въпрос на вкус
В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело. В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните ...

svetlanal

Проза

1.5K 27

Писмо до най-добрата ми приятелка 🇧🇬

"Обичам те! Ще ми липсваш много!"
Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съ ...

MuMu)|(o

Проза

7.4K 1

Гърди си с рози накичи 🇧🇬

Гърди си с рози накичи
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдо ...

svetlanal

Проза

3.3K 37

Защо те обичам 🇧🇬

Защо те обичам
"Защо ме обичаш"?! Това ли ме питаш?! Когато ме обичат, не се питам "защо" - просто се раздавам, но щом толкова държиш...
Сутрин, когато се събуждам, не мисля, че през новия ден може да се случи нещо интересно, или че точно днес ще срещна някой забравен познат и ще си спомня отминалит ...

BlOoDy`TeRy

Проза

3K 3

Притча за бедуина и двете кратунки вода 🇧🇬

Притча за бедуина и двете кратунки вода
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на че ...

perperikon

Проза

2.5K 8

Един интересен ден 🇧🇬

Отварям очи. Слънцето жизнерадостно наднича през прозореца и ме гали с палавите си лъчи. Ставам. Излизам на терасата. Денят е слънчев и топъл. Навсякъде се носи омайно ухание на цветя. Наоколо цари зеленина. Птичките танцуват в небето, пеейки. Вятърът леко полъхва, сякаш помагайки на лятната магия д ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза

1.7K 3

17.08.2007г. 🇧🇬

Беше зима, около 9 часа вечерта. Тя влезе вкъщи и заключи вратата. Баща й отново пушеше цигара спокойно пред телевизора. Майка й отново се ядосваше и беше на ръба на истерията... След като я видя, прозвучаха обичайните крясъци: "Къде беше? Защо не се обади, че ще закъснееш? За какво ти е този телефо ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза

1.3K 9

Рассказы и проза современных авторов

Спомен за мама 🇧🇬

Една нощ в "Мулен Руж" 🇧🇬

Безжизнена картина 🇧🇬

Магнити 🇧🇬

БЛИЗНАЧКАТА Част 5. НАДЕЖДАТА 🇧🇬

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 2 🇧🇬

БЛИЗНАЧКАТА Част 4. ВЕЧЕРТА 🇧🇬

18+ Страст 🇧🇬

Една влюбена жена от 2103-а VI - Срещнах я пихтия 🇧🇬

Ореховки 🇧🇬

стая1 бебе номер 18 s.c. 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Ави 🇧🇬

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 🇧🇬

Приказка ("Любовта трае три години") 🇧🇬

18+ КЛАУСТРОФОБИЯ 🇧🇬

Среща... 🇧🇬

Не знам 🇧🇬

~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 2 🇧🇬

БЛИЗНАЧКАТА - Част 3 . ЕДНА ЧОВЕШКА СЪДБА 🇧🇬

Една илюзия 🇧🇬

Една прочетена книга 🇧🇬

В сянката на войната ( опит за роман ) 🇧🇬

Поредният безименен разказ 🇧🇬

Подаръкът 🇧🇬

Красотата на мрака 🇧🇬

Фанданго със съдбата - част 4 - Краят на един кошмар 🇧🇬

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Епилог) 🇧🇬

Фанданго със съдбата - част 3 - Смърт на новата надежда 🇧🇬

Епифания 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Прашинки вечност 🇧🇬

Вяра 🇧🇬

Въпрос на вкус 🇧🇬

Писмо до най-добрата ми приятелка 🇧🇬

Гърди си с рози накичи 🇧🇬

Защо те обичам 🇧🇬

Притча за бедуина и двете кратунки вода 🇧🇬

Един интересен ден 🇧🇬

17.08.2007г. 🇧🇬

Очередь