Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Очаквай неочакваното...с мен! 🇧🇬

Винаги трябва да има елемент на изненада!
Няма да си споделям колко години съм семейна, защото някой със слабо сърце няма да издържи. Това е все едно да се съблека чисто гола пред мъжа ми на светло, той с това болно сърце... О, идейно, ако много ме нерви ще го направя! За да си запазя брака използва ...

svetlanal

Проза

2007-06-11T10:14:20+03:00 2.3K 22

Истини 🇧🇬

Истини
Той идва във съня ми и разказва дълги истини...
Но то е само, когато Луната е празна и кухо дрънчи, пришита към дрехата на Нощта...
Колко дълго говори ли? Не зная...
Оттук, където започва мълчанието ми, когато го гледам, ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-11T09:23:40+03:00 994 1

Пазете мъжете 🇧🇬

Пазете мъжете
Едвам дочаках да завърша гимназия и право в гражданското. Мъжът ми пък от войнишкия шинел скочи директно в сватбения костюм. ..Около мене всички познати начело с майка ми, разбира се, грачат в хор: „Закъде си се разбързала, за какво ти е да се жениш?" Слушам ги и си мисля: приказвайте, ...

svetlanal

Проза

2007-06-10T23:37:36+03:00 1.7K 32

Това е живота!!! 🇧🇬

Направих го за да угодя на един човек. Бях убеден, че ще е само веднъж, само едно кафе. Но живота понякога поднася изненади.
След този ден копнеех да я видя отново, мечтаех за нейната усмивка, нейния поглед. Реших се и я поканих отново да излезем.
Беше вечерта на 3-ти март, прекрасна пролетна вечер, ...

CORRADO

Проза

2007-06-10T20:54:54+03:00 1.1K 2

Ще те разруша, за да те създам отново, но няма 🇧🇬

Подай ми ръката си. Аз ще я хвана и ще я задържа в моята, но за кратко.
Повдигни очите си и ме погледни. Аз ще ги задържа върху своите... но за кратко.
Усмихни устните си. Аз ще поема вината за това и също ще ти се усмихна.
Направи една крачка напред. Пристъпи към мен. Аз ще направя същото.
Не знам ...

Myxomorka

Проза

2007-06-10T18:24:04+03:00 2.4K 3

Горящата пеперуда 🇧🇬

Тази зима снегът не спря да вали. Ден след ден, час след час. В града не можеше да се види жива душа. Въздухът бе ледено студен - режеше лицето ти и късаше косата ти. Животните се бяха изпокрили по хралупите си. Хората не излизаха от домовете си със седмици. Всички пътища бяха затрупани. Прокълнатия ...

motley_nikki

Проза

2007-06-10T18:18:16+03:00 1.5K 1

Повече (Монолог на един микроб) 🇧🇬

Влизам под кожата ти. Топло е. Кръвта ти ме залива. Тъканта ти ме покрива като пухеста завивка в буреносен ден. Аз съм вирус. Във водовъртежа се спускам стремглаво. Водовъртеж от буйната река на кръвта ти. Тя разклонява се и аз плувам по нея. Малък и незначителен съм, поне засега. Когато ми стане до ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-10T17:49:30+03:00 1.2K 3

За любовта и прошката, и за едно видение 🇧🇬

Когато я видя за първи път, помисли, че сънува или е слънчасал.
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както ...

катеринарина

Проза

2007-06-10T13:56:40+03:00 1.2K 6

Приказка за Мики, цветна риба и официални дрехи 🇧🇬

(мини-приказка)
Имало едно време един Мики Маус. Той срещнал един звяр, дето се качил на едно дърво. Когато го видял, звярът скочил и си направили Гоненица. Мауса много бързо тичал и звярът не можел да го хване...
Те си намерили един парцал. И едно огледало си намерили. Огледалото имало ъгълчета - с ...

mallkaslladka

Проза

2007-06-10T10:05:25+03:00 2.2K 8

Отначало 🇧🇬

Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-09T20:38:18+03:00 1K

Рецепта 🇧🇬

Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-09T20:37:56+03:00 982 2

Отново... 🇧🇬

Отново....
... Тя дишаше дълбоко, равномерно и спокойно за няколко секунди! А след това избухна в плач, скривайки лицето в дланите си! Не знаеше какво става. За пръв път не контролираше чувствата си. Не знаеше защо, как и какво става. Искаше спокойствие, надежда и сили. Искаше разбиране, подкрепа и ...

migli4kite

Проза

2007-06-09T20:25:00+03:00 1.3K

Приказка за далматинци, крави и чорапи:) 🇧🇬

(мини-приказка):)
Имало едно време един балкон.
Там живеели сто и един далматинци. И баща им казал да си отиват в леглата.
А те отговорили:
-Гладни сме! ...

mallkaslladka

Проза

2007-06-09T07:19:23+03:00 2.7K 6

Кирилица 🇧🇬

Кирилица
- Я, сипи по една кирилица!
- Абе, какво е това кирилица?
- Абе, сипи по една, кат' ти казвам!
- За шльокавица съм чувал, ама за кирилица...

Mimi1001

Проза

2007-06-08T20:12:20+03:00 1.1K 4

Зениците ми раждат грях 🇧🇬

Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как ...

mili4ka_

Проза

2007-06-08T19:10:04+03:00 1.1K 8

Приказка за полицаи с мотори и камиони:) 🇧🇬

(мини-приказка):))
Имало един страшен вълк.
И той срещнал полицаи с коли, мотори и камиони. Той не можел да се измъкне, защото знаел, че те са полицаи.
Не са хора. Не се смей! Точно така е!
После полицаите му сложили белезници и го тикнали в едно затворче. ...

mallkaslladka

Проза

2007-06-08T19:05:03+03:00 3K 8

Приказка за двамата джуджета 🇧🇬

(Здравейте! Искам да ви помоля да не оценявате тези приказки. Писа ги дъщеря ми, като беше на 4 години (по точно ми ги диктуваше). Те са шашави и нестандартни. Само за хора с чувство за хумор. Сега тя ми разреши да ги публикувам. Не я огорчавайте с 2-ки. За нея е важно. За мен оценките са без значен ...

mallkaslladka

Проза

2007-06-08T13:06:11+03:00 2.7K 19

Реалност и/или мечта 🇧🇬

Понякога се чудиш защо си на тази земя, защо и за какво живееш. Всеки си мисли, че ще постигне нещо велико, или поне... нещо. Точно това си мислеше и младо момиче, проснало се на земята в някаква стая.
Това девойче се казваше Нели, беше на 16, но вече нищо не й беше чуждо. Като казвам нищо, имам пре ...

bu_bon

Проза

2007-06-08T11:13:33+03:00 1.3K

Звездна нощ 🇧🇬

Звездна нощ
- Толкова ми е притеснено, няма да се справя! Това е финалната сцена, трябва да е супер, а аз съм ужасно уморена след всичките тези снимки. - Лили седеше пред тройното огледало в гримьюрната си и единственото, което виждаше, бе уплашеното си отражение в него. Зад нея стоеше Мишел, нейния ...

svetlanal

Проза

2007-06-08T10:39:00+03:00 1.4K 15

Среднощен писък 🇧🇬

Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отвор ...

svetlanal

Проза

2007-06-08T10:24:56+03:00 1.2K 20

Здравей, любима! 🇧🇬

Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да ...

Art_devil

Проза

2007-06-07T23:40:08+03:00 1.3K 2

Омагьосаният принц 🇧🇬

ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
(съвременна приказка)
Имало едно време...
Не, имало тук и сега, пред мене, старец и старица. Седят седнали на един голям камък, вероятно, за да си починат от дългия път, който са оставили зад гърба си и който им предстои да изминат. Те са приковали интереса ми, защото е рядкост да ...

Юлия

Проза

2007-06-07T23:35:30+03:00 1.6K 3

Мамо, мамо, едва сега те разбрах... 🇧🇬

Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъщ ...

svetlanal

Проза

2007-06-07T23:34:00+03:00 1.5K 22

Краят идва с вампира....(в началото на 19 в.) 🇧🇬

Пътят й свърши през една от влажните парижки нощи, в тъмната градина на прекрасното имение на лорд Енд.
***
- Къде отиваме? - попита Симон.
- Никъде - отговори й през шепот древният вапмпир...
... Ето до тук я бяха отвели твърдоглавието и дългите нощи, отдадени на греха. Сега бе сама в обятията на е ...

Bau-Djaf

Проза

2007-06-07T22:35:30+03:00 1.4K 2

Кралицата на Зимата 🇧🇬

Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост ...

Chimbawamba

Проза

2007-06-07T15:33:05+03:00 1.3K

Верига 🇧🇬

Чувал ли си за Троя, слушал ли си преданията и митовете за този загубен град, чел ли си Омир и знаеш ли, че хората казват, че войната започнала заради жена. Но ти не си направил май нито едното от тези неща, защото ти спря да се бориш за мен, ти застина в миналото, заслепен от стари спомени. Загуби ...

bagunko

Проза

2007-06-07T15:09:07+03:00 1.4K 3

Мария 🇧🇬

Мария...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария... ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-07T09:06:02+03:00 1.1K 4

Едно признание... 🇧🇬

Никога не съм вярвала, че ще се стигне до тук... Появи се в живота ми почти толкова случайно, колкото случайно и се стигна до тук!
В началото ти бях казала, че прекалено много съм рискувала, за да бъда с тебе и че всъщност не знам защо съм го направила, но само се надявам да не съжалявам! Но ето...- ...

PoLLi

Проза

2007-06-06T21:11:17+03:00 3.4K 5

"Хей,мъничка!"(или едно доказателство,че съдбата съществува!!!) 🇧🇬

"Хей,мъничка" дочух приятен глас,онзи ден,точно онзи ден,който беше най-непоносимият в училище.Не се обърнах,просто защото гласът ми беше напълно непознат,но той пак извика-"Хеееей,мъничка".Притихнала ,просто извърнах глава назад,зърнах някакво момче,който тичаше след мен.В първия момент не познах т ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-06-06T20:10:02+03:00 1.2K 2

Лекарска история 🇧🇬

Седяхме с моя колега д-р Станев в градинката пред болницата и пиехме кафе. Току що беше привършил работния ни ден и чаках жената да мине да ме вземе. Станев помоли да го хвърлим до някъде и докато чаках жената се разприказвахме. Имаше към половин час време и полека разговора се насочи кой как е почн ...

Романтик

Проза

2007-06-06T20:05:10+03:00 2K 20

Вятър 🇧🇬

Вятър
Полъхът се бе превърнал във вятър.
Едно листо се рееше. Рееха се и нейните спомени в безизразния хаос на душата и. Загледана в морето тя го чакаше, чакаше невъзможното. Косите и бяха така разпиляни, толкова небрежни... бризът се прокрадваше в тях като раздорник и объркваше целият и свят. Те пр ...

Radeto

Проза

2007-06-06T19:45:18+03:00 1.6K 1

Стъкло 🇧🇬

Стъкло
Стъклото, като призрак, се спотайваше под клоните на безименния боров столетник. „Дали се опитва да скрие красотата си под тъмнината на дебелата сянка или иска да забрави топлината на Слънцето" - се запита момичето, докато гледаше безмълвната статуя. Бе от матово стъкло, красива женска фигура ...

Radeto

Проза

2007-06-06T19:45:04+03:00 1.4K

За любовта , изневярата и ....още нещо ... 🇧🇬

Колкото и да е изтъркано... целият ни живот се върти около любовта... а и как няма да е така,след като тя е най-хубавото чувство,на което човек е способен... без нея животът ни е непълноценен... Вече съм на 35 и малко са моментите,които мога да си спомня, в които не съм обичала, не съм била обичана, ...

Mili4ka

Проза

2007-06-06T19:40:51+03:00 1.6K 3

"Хей,мъничка"(или едно доказателство,че съдбата съществува!!!) 🇧🇬

"Хей, мъничка" дочух приятен глас онзи ден, точно онзи ден, който беше най-непоносимият в училище. Не се обърнах, просто защото гласът ми беше напълно непознат, но той пак извика: "Хеееей, мъничка". Притихнала, просто извърнах глава назад, зърнах някакъв човек, който тичаше след мен. В първия момент ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-06-06T17:28:53+03:00 1.6K 5

КОШМАРЪТ 🇧🇬

КОШМАРЪТ
Забелязали сте колко невероятни могат да бъдат сънищата, нали? Когато настане нощ и Морфей ги загърне под топлата си пелерина, хората обикновено сънуват. Докато някой центрове на мозъка се изключват, за да се отдадат на заслужена почивка, други, според науката, продължават своята си дейност ...

LONTANA

Проза

2007-06-06T13:53:54+03:00 1.1K 2

МОЯТА МАЙКА 🇧🇬

Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата,
най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука мама загуби лявата си ръка.
Нито фи ...

Цанка

Проза

2007-06-06T12:52:20+03:00 1.7K 1 3

МАНАСТИРЪТ 🇧🇬

МАНАСТИРЪТ
“Манастирът тесен за мойта душа е...”
Иван Вазов
- Чедо, толкоз грижи ли имаш?
Топла ръка на тила ми... ...

сиа

Проза

2007-06-06T11:37:05+03:00 1.7K 3

Ангел Войвода 🇧🇬

АНГЕЛ ВОЙВОДА
От ранни детски години остава без майчини ласки. Откъснат от приятели и близки, става козарче.
Баща му го дава за пази козите на Алиш Беноглу. Отстъпчив по характер, Ангел трудно се справял с козите, те бягали от него. Често седял и слушал птиците, гледал как се стрелкат в небето. Опит ...

ElenaGutman

Проза

2007-06-06T08:54:32+03:00 5K 4

* * * 🇧🇬

Сред безкрайната пустиня чувствам по кожата ми горещия вятър. Пред Морето, което няма край, стоя и морски бриз гали моята коса. А мислите ми се реят там някъде, в небето и мечтаят за по-добро начало. Иска ми се всичко да започне отново, за да мога да оправя това, което развалих. Не искам коли, не ис ...

bagunko

Проза

2007-06-06T00:00:10+03:00 1K

Обречени 🇧🇬

Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...

vasisid

Проза

2007-06-05T17:03:13+03:00 961 1 9