Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Купувачът на очи VI 🇧🇬

Говори се –
От вчера насам все повече се говори за това, чии очи купувачът на очи е взел при своето предишно идване. Вече ги няма съмненията, няма ги догадките. Купувачът на очи е взел очите на бащата на фантазьора на града. Защо?
Говори се (защото някои си припомниха), че по онова време, преди пове ...

selsal

Проза

2007-06-23T11:59:31+03:00 964 3

Ех, хубава бременност... 🇧🇬

Когато забременях, бях на седмото небе от щастие. Не можех да повярвам, че аз, че точно аз съм бременна и очаквам дете. И смея да твърдя, че това беше най-веселяшкият, но и най-ужасяващ период от живота ми. Наслушах се на "бабини дивитини"и на "заповеди" от околните, които вече бяха раждали и се въз ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-23T11:37:53+03:00 2K 20

Пази , Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар 🇧🇬

Пази Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар
Когато си записвах в поликлиниката домашен лекар по избор, отидох при най-стария, защото смятах, че ще е и най-добрият. Само че не съм стъпвала при него, защото съм здрава. Виж, със зъбите съм много зле и все вися пред зъболекарския кабинет. Зъболекарка ...

svetlanal

Проза

2007-06-23T01:53:24+03:00 3.5K 32

Златни рибки 🇧🇬

Един ден ти си дойде от училище с една малка торбичка с три малки рибки. Беше само на 13 години. Изсипа водата и рибките в едно бурканче и ги остави да плуват. Даде им имена. Седя пред тях цял ден и наблюдаваше изтънчените, грациозни движения с които въртяха кипро опашките си. Нахрани ги грижливо и ...

virginblack

Проза

2007-06-23T01:51:51+03:00 2.1K 6

Пуснах духа от бутилката и лъсна истината за семейната ни изневяра 🇧🇬

„Мъжът на една жена се прибрал по-рано вкъщи от командировка и я заварил в спалнята с любовника й"- така започват сума ти вицове. И аз ги слушах и разказвах, но никога не съм мислила, че ще изпадна в подобна ситуация.
Семейният ни живот не вървеше. На всичкото отгоре мъжът ми все ходеше по командиро ...

svetlanal

Проза

2007-06-23T01:47:33+03:00 1.9K 24

Цирка е вкъщи:)Заповядайте!!! 🇧🇬

Напоследък започнах да искам много неща наведнъж да върша,а и донякъде те просто се налага да бъдат свършени за отрицателно време.Дали и аз в робот вече ще трябва да се се превръщам?Знам си аз-в тях е бъдещето!Искам да върша по сто неща едновременно,а накрая поглеждам-нищо не е докрая довършено.Тука ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-23T01:45:46+03:00 932 2

Феята 🇧🇬

Тя все така лежеше на поляната,а той все така я гледаше и галеше косата й.
-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.
-Роси, тихо.Не говори.
-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...
-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай. ...

motley_nikki

Проза

2007-06-23T01:23:45+03:00 1.5K 2

За приказките... 🇧🇬

За приказката тази вечер?... За болката?!... Която носим, за да осмисляме със нея, да ни пречиства, да ни напомня, да ни дава успокоението, че сме живи... Да ни говори за силата и да упреква слабостите ни... Да ни събира, да ни разделя, да ни възпитава, да ни разказва, да ни учи да я пазим като исто ...

inaMay

Проза

2007-06-23T01:23:21+03:00 2.1K 3

Признание 🇧🇬

Написал съм неща, които нямат цел, не са преживяни от мен. Написах ги, защото те са ежедневие и много хора са ги преживели.
Написах ги, защото ми харесва как звучат и да се опитам да изразя своята подкрепа. Може нередно да ви се струва, но така мисля аз.
Написал съм неща, защото са част от моя живот ...

CORRADO

Проза

2007-06-22T19:43:17+03:00 1.2K

Проблеми... ?! 🇧🇬

Уф, аман от несъобразителни хора... вярно, че съм отзивчив и помагам винаги, когато мога и с каквото мога, ама някои хора прекалявят с натрапването на проблемите си... Набързо ще си разкажа драмата... преди около 9 години ме блъсна един камион, тогава бях на 8 години. Бил съм 3 дена в клинична смърт ...

mindscrew

Проза

2007-06-22T16:41:25+03:00 1.2K 9

Купувачът на очи V 🇧🇬

Версията на клошаря -
Моят приятел, клошарят, категорично отбеляза:
- Всичко това е вярно!
- Откъде знаеш, все пак той е фантазьорът на града – усъмних се аз.
- Вярно е, сигурен съм! Помниш ли, той каза, че бакалите в нашия град някак безпричинно изчезвали? ...

selsal

Проза

2007-06-22T16:32:12+03:00 1.4K 2

За любовта и още нещто 🇧🇬

Любов. Тази дума, толкова често употребявана с повод и без повод. В тези пет букви има толкова жар, но и яд, че може да разруши всичко. Но какво всъщност е любовта - чувство на радост или на болка? Самата аз не мога да си отговоря. Бях се зарекла да не се влюбвам, но можеш ли да заповядваш на сърцет ...

valia

Проза

2007-06-22T16:08:46+03:00 1K

Безсилие 🇧🇬

Никога преди не си бях и помисляла, чe eдно "обичам те" може така да ми въздейства. За мен това беше поредната безмислена фраза, която хората изричат, за да получат нещо или някого. До онзи момент, в който я чух от човек, който не искаше нищо в замяна, който я казваше, защото така му нашепваше сърце ...

valia

Проза

2007-06-22T08:38:35+03:00 1K 1

Детето не било от него! 🇧🇬

Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-22T08:28:04+03:00 1.5K 16

Възпитание на тинейджър през 70-те и след това 🇧🇬

ВЪЗПИТАНИЕ НА ТИНЕЙДЖЪР ПРЕЗ 70-те И СЛЕД ТОВА
Седя на терасата и чакам Васко да се появи на съседната, за да ми разкаже как е продължило събирането у Ачо снощи, защото аз си тръгнах в 10 часа. Даже преди Пепеляшка. Но татко не позволява повече. Казва, че тъй като съм още ученичка, ми е рано за пове ...

LONTANA

Проза

2007-06-21T22:13:40+03:00 1.6K 4

За любовта 🇧🇬

По неизминатите от нас пътища лежат несбъднатите ни мечти.
В необятните простори на небето летят нашите тайни мисли.
В дълбоките дебри на нашите сърца се зараждат тайните страсти.
Те ни преследват като хищни прилепи и грабят нашите чувства, пият от жизнените ни сокове и изпиват силата ни и желанието ...

valia

Проза

2007-06-21T21:39:44+03:00 1.1K

* * * 🇧🇬

Още от малък Ник не изпъкваше с нищо пред другите, с което да го забележат. В училище имаше добри оценки, не се ядосваше на учителите, не бягаше от час, все някак оставаше в сянка от хората и те не проявяваха интерес кьм неговата същност. Но Ник не беше обикновен и това скоро щеше да се разбере. Вед ...

IVETO_tattoo

Проза

2007-06-21T20:39:45+03:00 770

Купувачът на очи IV 🇧🇬

Още по-преди -
Изведнъж фантазьорът на града подскочи, гласът му изгърмя по-силно откогато и да е:
- Каква бутилка? Искам да я видя! Къде е? Дай ми да я видя! – и ме разтърси през тезгяха за реверите.
Изненадах се.
- Има тук една бутилка, нищо особено, само дето е малко странна. Когато купих бакалия ...

selsal

Проза

2007-06-21T19:59:00+03:00 990 2

* * * 🇧🇬

На И.
За охлюва в душата
Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в р ...

inaMay

Проза

2007-06-21T10:51:34+03:00 1.5K 2

Несподелена любов... 🇧🇬

Надя бе обикновенно 15-годишно момиче. Беше събота вечер и тя се приготвяше за дискотеката. Стана време да излиза. Отпред я чакаха трите й приятелки. Те нямаха търпение да тръгнат, защото в дискотеката бяха техните гаджета. Само Надя си нямаше момче, но като че ли на нея не и пукаше.
Най-сетне прист ...

KrIsEtY

Проза

2007-06-21T10:13:04+03:00 1.5K 5

Малките и незначителни неща... 🇧🇬

Животът е толкова дълъг период от време и същевременно е толкова кратък. А един единствен ден може да изцеди силите ти до последната капчица, но ние живеем с години... Такъв си е той,живота на всеки един от нас, но вчера се замислих колко са важни невидимите с просто око, малки, но много ценни неща. ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-21T06:46:58+03:00 1.1K 17

Камъкът 🇧🇬

Веднъж Бог решил да изпита вярата на един праведен християнин. Човекът загубил всичко, което имал - семейството му го изоставило, животните му измирали, приятелите му обърнали гръб, всички врати се затваряли пред него. Един ден човекът попитал своя Бог: „Господи, какво се случва с мен, защо ми отнем ...

oceanangel

Проза

2007-06-20T21:48:13+03:00 1.1K 2

За тролеите с любов 🇧🇬

За тролеите с любов
Не мога да разбера, защо повечето хора от моя квартал не харесват тролеите и вечно мърморят като свекърви. Само ние сме били така онеправдани. Тролеите били все претъпкани. Че автобусите не са ли?! И какво от това. Смело заявявам, че в днешното време на алиенация и враждебност, т ...

ценителка

Проза

2007-06-20T18:58:37+03:00 1.5K 12

Градината на глухарчетата 🇧🇬

Градината на глухарчетата
Вратата на ансансьора се отвори и той пристъпи в своята градина, макар че заобикалящата го гледка трудно би могла да се нарече градина. Пуста суха земя, сякаш опожарена, представляваше така наречената градина в единия си край. В другия тя се състоеше от едно огромно растени ...

Savrax

Проза

2007-06-20T13:34:15+03:00 1.2K 4

Купувачът на очи III 🇧🇬

Сънища –
Беше толкова рано, че слънцето изпращаше лъчите си върху пода на бакалията ми, но все още не показваше лицето си. Беше неделя и първите клиенти щяха да ме посетят чак на изгрев. Чух подрънкването на колелото, а после замирането на нощния му въртеж.
Камбанката при входа на бакалията не звънн ...

selsal

Проза

2007-06-20T10:41:36+03:00 1.4K 3

****** 🇧🇬

"Знаеш ли..., когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..." А.С.Екзюпери, „Малкият принц"
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг щ ...

inaMay

Проза

2007-06-20T10:36:36+03:00 863 3

Отдел за бързо реагиране 🇧🇬

Звъни ми една приятелка и реве:
- Не мога повече, не издържам!
- Какво става?
- Пак се скарахме с мъжа ми, моля те, ела. Трябва да те видя!
- Добре, в седем в нашия ресторант! - затварям и звъня на мойте дружки от отдела за бързо реагиране. - Момичета, Ели се е скарала с нейния, в седем на нашето мя ...

svetlanal

Проза

2007-06-20T10:16:03+03:00 1.4K 21

"Та той е чист, като росна сълза!" 🇧🇬

Аз обичам критиките, особено когато ги заслужавам. Извинявам се, със гузна съвест и се моля отсреща да са ми простили. Това е така, но за мен...
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнет ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-20T10:13:01+03:00 1K 13

Бездомен свят 🇧🇬

Бездомен свят
Големият град. Големият град и малките хора в него...
Времето беше хубаво, макар и топло за сезона. Ухаеше на цветя и цъфнали дървета. В небето се стрелкаха няколко сини облачета. Денят премина незабелязан от никого, заради града, който жужеше като пчелен кошер и всеобща лудница беше о ...

nvx

Проза

2007-06-20T10:06:53+03:00 1.5K 1

Що ги не оставят на мира крадците 🇧🇬

Що ги не оставят на мира крадците, нали и те хляб трябва да ядат!
Както е знайно и широко известно, в последните години кражбите са наше ежедневие. Почти не остана българско семейство, дето не са го отарашили, или гражданин да не са го преджобили. От друга страна, съм доволна от тази ситуация. Иначе ...

svetlanal

Проза

2007-06-20T09:56:30+03:00 1.2K 17

Когато настъпи сутринта 🇧🇬

Когато настъпи сутринта
Тази сутрин се събудих. Разтърках очи и се изправих на крака. Позволих си " лукса " да се погледна в огледалото. Господи... изглеждах ужасно. Подпухнала, с неоскубани вежди, с тъмно сини очи... Кде е блясъкът им? Какво стана с него? Какво се случва с живота ми?
Всичко е толко ...

strahliva

Проза

2007-06-20T09:53:25+03:00 1.2K 2

Дали с всички женени мъже е така? 🇧🇬

- Аз искам да съм цвете в градината на твоето сърце! Аз искам да съм светъл лъч за твоята душа в нощта. Аз безумно те обичам, мое мило момче, дошло в моята съдба, да споделим живота до смъртта. - мълвеше Геновева, докато галеше косите на съпруга си, който беше "безнадеждно" заспал от дългия работен ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-20T00:23:21+03:00 1.2K 17

Заплатата в наденички и закуска с хоросан 🇧🇬

Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика ...

svetlanal

Проза

2007-06-19T23:59:58+03:00 1.5K 28

06 - Хората - такива, каквито ги оставих 🇧🇬

Не съм излизал от тази лудница... не зная от кога. Но хората такива, каквито аз ги оставих, преди да вляза, бяха едни животни...
Да, отново ме биха със шоковата палка. Биха ме, защото казвах истината на хората, които ми бяха братя по съдба, въпреки, че нямам нищо общо с тях. След всяка „шокова терап ...

Melancholy

Проза

2007-06-19T21:01:58+03:00 1.3K 1

Ех, тази Геновева 🇧🇬

Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-19T16:35:02+03:00 1.2K 16

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2
От отсрещния хълм наблюдавам паметника! Извисил се е над града, стожер на моето минало и вярата за сегашното.
Много харесвам, когато леля и е без обичайната бяла престилка.Но днес не съм на домашния и адрес, трябваше да изкача паветата и да оставя подарък.
Естествено, че не ми се ...

Шинкансен

Проза

2007-06-19T13:09:10+03:00 1K

Подарихме си приятелите 🇧🇬

Поканиха ни на гости наши приятели. Събираме се така по един път в месеца, когато ни съвпадне графика с почивките. Този път се уцелихме в петък вечерта. Поводът беше да полеем новия плазмен телевизор и сателитната антена. Отидохме в техния апартамент. Децата им бяха отпратени преди това при бабата н ...

Романтик

Проза

2007-06-19T13:04:05+03:00 1.3K 20

Напразно стоях да те чакам. 🇧🇬

Цял ден ми беше толкова тихо, защото много ми се искаше с някой да изляза на кафе да си поговорим, или вкъщи да ми дойде някой на гости, но уви. Много жалко, че моят малчо още не може да говори... С моето малко момченце се изпитвахме кой е по-инат!
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не напр ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-19T00:48:13+03:00 1.7K 18

Животът ми на лист хартия 🇧🇬

Животът ми на лист хартия
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хо ...

strahliva

Проза

2007-06-18T23:58:36+03:00 1.2K 2

Изповед или "празните мисли на един празен поет" 🇧🇬

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката"-че за какво толкова много хора си вадят хляба с ПР и маркетинг ако не могат ...

angel555

Проза

2007-06-18T21:46:05+03:00 1.2K