- Къде ще спим, приятелю? - запита Югото бившия ефрейтор. - Раната ми не е още напълно зараснала и се опасявам, че ще я разлютя, ако остана на открито.
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надя ...
- Хей, госпожице! Защо сте така млада и сама?
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш? ...
“Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Евелин...
- Татко, почакай... Моля те... Мама ми чете за Малкия принц и неговата красива роза... ...
Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмив ...
Зверчето бе тъжно и гората - неговият дом, също бе потънала в тъга.
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...
Здрасти, мила...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
My Confession - част 4
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...
… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...
Исках да бъда с него с цената на всичко, но се страхувах, страхувах се от това да не го загубя завинаги... Той ме молеше, плачеше, вричаше ми се, а аз му отказвах, отказвах му разкъсвайки сърцето си на хиляди парченца. Боже, толкова болеше да го гледам как страда, как ме моли да го обичам, а неусетн ...
Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пуст ...
Всеки в живота си има безкрайно много надежди и очаквания. Мисли,търси,дерзае и премисля, как да постигне желаното. Трудно оказва се навярно, но пътечка се намира, дори когато самият ти си на път да се откажеш, да се примириш, че този път просто няма да стане... Че мечтата ти ще си остане нищо повеч ...
Легна под храста с изплезен език. Едва си поемаше дъх от бягството. От нейната, някога лъскава козина, не бе останало нищо. Вече цялата бе покрита с пръски кал. По опашката имаше закачени бодли от трънливите шубраци. Ослуша се нервно. Наоколо цареше тишина и започна да облизва раните си. Постепенно ...
Валеше дъжд, валеше и от моите очи... Загубена бях в мъглите, а отминалите дни... Седях в голямото кресло, в пустата къща, пълна с духове от миналото. Бродеха около мен те и не искаха да си тръгнат, а аз не издържах. Извадих кутия с цигари - запалих една. Взех чашата, пълна с уиски и вдигнах тост. Т ...
Госпожи и господа, другарки и другари,
земеделки и зимеделци!
/м-да много ми харешува това Господа, ...
особено кък завършва на ...-а,
имам предвид ... като, хм, либовта, ...
Приказни и бързи, дните ни минават без да усетим колко са много. Преливат се, сепват се и пак продължават напред, а ние крачим бодро в нашата любов, готови да прегърнем слънцето, поглъщайки скрити усмивки и тайно нашепнати думи за обич. Прехласнати в мечти, удушили тъгата, се смеем на отчаяна болка, ...
---------------------------------------------------------------------------------------
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...
С кокетни крачки излязох навън и тръгнах към офиса.Бях в превъзходно настроение,слънцето галеше нежно лицето ми, лек ветрец си играеше с кичур от косата ми,а в главата ми се изнизваха тротоарните картини и ми вдъхваха още доза оптимизъм.Продавачката по навик ми се усмихна приятелски,когато и подадох ...
Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
Напоследък Дана спеше зле. Не, че нещо я тормозеше, не. Просто уморена от изминалия ден, заспиваше още щом докосне възглавницата, а после се събуждаше внезапно, отваряше очи и в главата и започваха бавно да нахлуват най-различни мисли...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...
- Каква птица?
- Една шарена. Не си ли я виждал? Когато си сам в парка и вали. И усещаш всички капчици да се забиват в плътта ти? Не си ли? Понякога дори боли... и те пробождат, кръвта ти се слива с водата и се стича по вкочаненото ти тяло, по мъртвите листа и раздробения асфалт?
-Каква птица?
-А по ...
(продължение)
"Евелин... Евелин... Евелин..."
Не спираше да мълви името й много след като влакът бе отминал. Само далечно изсвирване на локомотива напомни, че всичко това не е било сън.
Въпреки, че много често й се присънваше и бе нейният кошмар през много минали нощи. Влак... връхлитащ с бясна скор ...
Те живееха като в приказка. Любовта им беше красива, нежна и чиста като кокиче, излизащо от снега. Но както във всяка приказка, има хора, които не понасят чуждото щастие... Ревниви приятели или озлобени момичета, без значение кои, но един ден всичко стана по план. Анелия и Любомир се разделиха по на ...
Сред лунният аромат
Погледът ми се рееше из широкото поле, което се виждаше през прозореца на класната стая. Ушите ми смътно долавяха говора на учениците и някъде съвсем смътно беше гласа на учителя, който проповядваше на доброта, грях, рай и изкупление.
Грях. Какво знаеше той за греха? Той или онез ...
18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 5. Педя човек
🇧🇬
Беше наистина много нисичък. Сигурно около метър и шейсет. Но едва ли имаше и толкова - Мила, въпреки, че беше с нормален ръст за жена го гледаше доста отвисоко. Намираше го за грозноват, с голям нос, нищо в него не я привличаше. Чувала бе, че го наричат Педя човек - лакът *** ( разбирай атрибута на ...
Отражението на любовта ( І ) (Шампанско и сълзи)
🇧🇬
1992г. Бяха трудни времена, кризата в България се задълбочаваше. Инфлацията ощетяваше хората, но не и семейството ми. Още година по-рано обърнахме целият си капитал в бижута и скъпоценни камъни. Никога не са ни липсвали пари, аз и съпругата ми произхождахме от заможни семейства и естествено за това ...
Евелин...
- Първи април е! Няма ли да свалиш мартеницата от ръката си?
- Не съм видяла още щъркел!
Съпругът й се изсмя... Познаваше този негов смях, пълен със сарказъм и обич...
- Той, горкият щъркел, трябва да се блъсне в нея, че да го забележи!... ...
Позвъни от първия срещнат бар. За негово щастие бяха застанали за кратък ремонт и бе разбрал своите дежурства. Познатият глас накара сърцето му да забие още по-силно.
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим? ...
Лежа на пода, пуша отегчено, а наоколо разпръснати летят недостъпни за съзнанието ми идеи. Мислите ми са се разтекли по земята и са образували малка заблатена локва. Някакво цвете се опитва да порасне. Не успява при цялото си старание. Скучно ми е. Мисля единствено за Нея, а Нея я няма. Вкиснал съм ...
Слънчоглед и слънце
На Гери и Мими - най-приветливите слънца,които имам честта да познавам
На Симона и Петя Дубарова :
„Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.” ...
Навън беше пусто и сиво. Ръмеше тих пролетен дъжд. А някъде едно сърце от любов се беше ранило и пускаше сълзи от кръв. В скалата на разочарованието се бе то разбило, чужда измама беше разкрило. И от облаците слезе на земята, разбра, че няма любов, а само красива измама, че "обичам те" е дума баналн ...
Откраднат миг от рая
"Очите ти показваха колко много ме обичаш,
тялото ти тръпнеше при всяко мое докосване
и за първи път не се притесняваше от нищо.
Беше адски страстно и незабравимо" ...
Краят на лятото
Всъщност е съвсем обикновен ден. Ден като всички останали. Август си отива, а с него и лятото. Но времето е още меко и топло, още мирише на сол и море, слънцето още позлатява покривите на къщите, когато тя минава покрай тях. А те я гледат, накацали по хълма, разперили керемидените си ...
Наблюдаваше я иззад ръба на вестника, по-често с периферното си зрение. Не забравяше от време на време да прелиства страниците и да подръпва лениво от цигарата си. Беше вдигнал крака върху една метална рамка на остъклената тераса. Мисълта, че видът му трябва да беше съвършено небрежен, караше ъгълче ...
За няколко дни направи замислената серия. След това подари на двете сестри всички рисунки, които сами избраха. За себе си почти не остави за спомен. Той си бе такъв.
Но в паметта му продължаваха да изплуват много неща. Как сама го потърси, да си говорят в чата. СМС - ите "Къде си", "Събуди ли се?". ...
Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...
В малкото градче имаше само една библиотека. Почти никога Мария не заварваше там хора - библиотекарката често стоеше в отсрещното кафене, явно уморена от тишината и липсата на какъвто и да е интерес към книгите.
Страстта на Мария към книгите се породи още в ранните и ученически години. Детските книж ...
Чувствено
- Няма какво да правя! Няма! - младо момиче сновеше нервно из стаята и мърмореше. - Няма. Разбираш ли? Нищо не ми се прави.
- Можеш да измиеш чиниите, да избършеш праха, да пуснеш прахосмукачката - брат й говореше през книгата, която четеше, без дори да погледне сестра си.
- О, Михаиле, гл ...
Колкото и да се мъча, проклетата шапка не желае да се намести върху главата ми и се плези на избелелия, протрит на места ръкав от старото маскировъчно яке; враждува с предизвикателното злато на косата и сякаш упорито се стреми да докаже, че всъщност е елемент от нещо по-различно - бодливо и разръфан ...
Ирка, сватбата й, сексът и сънят за непознатия мъж
🇧🇬
Спи градът... Само на булеварда все още преминават често-често коли... но и те ще се разредят след час-два. Градът е заспал, уморен от горещината през деня, върти се в съня си, облизва пресъхнали устни, отмята чаршафа, с който се е завил, търси в съня си прохладни сенки някъде край морския бряг...
И ...
След този ден Ави спа като къпана. Това чувсто се засили още повече, най-сетне след толкова дълго време тя отново го видя. Всичко отново й се струваше по-хубаво, даже се държеше към Марк по-добре от очакваното. Той поиска от нея десет лева назаем, а тя му каза:
-Вземи двайсет ако искаш и ми ги върни ...