18 нояб. 2011 г., 10:21
1 мин за четене
Бог Купидон, потънал в сън, изпусна
пламтящия си факел, палещ страст и
рой нимфи целомъдрени, изкусно
стаили се от неговата власт и
магия го видя. Една от тях –
най-милата – открадна този плам,
със който легиони вкарва в грях
и безоръжен го остави там.
А факела да угаси опита
в поток прохладен, от което стана
водата му гореща, лековита.
И аз лекувах там любовна рана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация