Сонет 154
Бог Купидон, потънал в сън, изпусна
пламтящия си факел, палещ страст и
рой нимфи целомъдрени, изкусно
стаили се от неговата власт и
магия го видя. Една от тях –
най-милата – открадна този плам,
със който легиони вкарва в грях
и безоръжен го остави там.
А факела да угаси опита
в поток прохладен, от което стана
водата му гореща, лековита.
И аз лекувах там любовна рана.
Но от любов горещата вода,
изобщо не охлажда любовта.
William Shakespeare
The little love-god lying once asleep
Laid by his side his heart-inflaming brand,
Whilst many nymphs that vowed chaste life to keep
Came tripping by; but in her maiden hand
The fairest votary took up that fire,
Which many legions of true hearts had warmed;
And so the general of hot desire
Was, sleeping, by a virgin hand disarmed.
This brand she quenchèd in a cool well by,
Which from love`s fire took heat perpetual,
Growing a bath and healthful remedy
For men diseased; but I, my mistress` thrall,
Came there for cure, and this by that I prove:
Love`s fire heats water; water cools not love.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
