Защо за тебе, майко, нямам нито ред… не зная…
Прости! А колко много още имам да ти кажа.
Вглъбен, поливам спомена, витаещ в празна стая,
преди в незнаен час и той да я напусне, даже…
Камбанен звън отмерва дългия, последен полет. ...

Музика и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

Музика и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

Аз приех на тъгата столика безкрая
и прокудих Морфей от безлунните нощи,
че са стръмни пътеките кози към рая,
дето мамят безкрили наивници още.
Всичко земно така ми отива и мога, ...

ПЛАЧ
> … и няма никой да разказва
>
> за простата човешка драма.
> ...

Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...

… Синя безбрежност,
пясъчни замъци,
капчици нежност,
залези в пламъци.
…Гъста дъбрава, ...

Текстът е мой, а песента е създадена от ИИ. Обичам готик- метъл балади, с женски вокал и може би за това, много ми допадна.
Ще дойда с бурята
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна, ...

На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...

Поезията на символистите е като обособен свят в света на лирическото слово – свят със свои характеристики, знаци, „съответствия“. Свят, в който звуци, съзвучия, думи, изрази, стихове… хармонично се повтарят и това повтаряне е естетически значимо, носи красота. То е като безкраен празник“ на словото, ...

Макар така несъвършен,
светът не спира да се движи
и бели, черни, руси, рижи
мълвят въпроса съкровен.
И моят стих, с любов стъкмен, ...

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...

Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща: ...

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...

Не мога да съм птица.
Не искам да съм хищник.
Не съм и тревопасно,
влечуго и гризач.
И с рибите не си ...

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...