Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...

РАЗБИВАНЕ НА СТАТУКВОТО
Не всяко куче е бездомно,
не всеки призрак е домашен.
След лицемерната ти скромност
ми иде нейде да отпраша – ...

Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...

Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...

"Пора"
Евгения Ермолаева: вокал, слова, ритм-гитара.
Иван Дракалиев: соло-гитары, ритм-гитара,
аранжировка и сведение.
Дата: 07.01.2025 ...

С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...

Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...

Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...

Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...

Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...

Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...

Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...

На майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...

Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...

НАСЛЕДСТВО
Музика , текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Песента беше отличена със статуетка на фестивала " Солени ветрове".

Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...

Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...

Текст: Дидка Гемиджиева
Изпълнение , музика и китари: Румен Спасов
Китари и аранжимент: Бойко Иванов
Така и не можах да определя какъв стил е. Но първоначалния замисъл беше за бард.

Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...

НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...

Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...

Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...

Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...

АБСУРДНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Напълно изпразнен от всякакъв смисъл
и рядко типичен, изтъркано нов,
безжично заплетен и бодро улисан, ...

Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...