Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Без план 🇧🇬
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
Вината още нощите ми пали 🇧🇬
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полу усмивка на живота... Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
Пазя ги 🇧🇬
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
Излишно писмо 🇧🇬
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
Няма вятър край Влас 🇧🇬
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
Когато стига да обикнеш враг 🇧🇬
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...
Думите си – въглени ще пръсна 🇧🇬
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
Априлски сън 🇧🇬
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
Tи помни ме така 🇧🇬
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
Като децата сме, пукне ли пролет 🇧🇬
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...