Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
3.5K результатов

Деца човешки – слънчогледи 🇧🇬

Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...
825 13 22

Пълната чаша 🇧🇬

ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...
4.2K 16 28

Памфлет за кормчията 🇧🇬

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...
2.9K 14 65

Бяла забрадка в празна църква 🇧🇬

Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
1.5K 12 29

Бъдни вечер 🇧🇬

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
3.6K 13 68

Морето 🇧🇬

А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори ...
2.5K 10 23

"Щърков сняг" 🇧🇬

И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
2.7K 9 20

Почти инфарктно 🇧🇬

Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта ...
3.8K 29 46

Борей 🇧🇬

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...
1.7K 15 19

Двайсет грама душа 🇧🇬

И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
2K 21 18

"Бабо, аз защо...?!" 🇧🇬

- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...
1.9K 2 9

Нишката на Ариадна 🇧🇬

Пазач съм - склада пазя вечер.
За всички аз съм Миньо Таров.
По длъжност - трябва да попреча
бандити тука да припарват.
И вече двадесет години, ...
1.4K 1 6

Пеещи думи (...след стогодишна тишина) 🇧🇬

Онемяха ми думите всички...
много тъжни, самотни и тихи.
Разпилени на букви и срички,
те в сърдечната стая се скриха.
Като малки ранени мишлета ...
2.2K 2 29

Но щом не искаш вече стих от мен 🇧🇬

Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти. ...
2.5K 5 27

Лори каза 🇧🇬

Цяла нощ, та чак до сутринта –
дълга нощ на шепот и парфюм.
Лори каза: – Много съм сама. –
Телевизор. Писък на куршум.
Нощ на истини и рамене, ...
1.4K 9 13

Сол 🇧🇬

Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове – ...
3.8K 32 38