24.03.2020 г., 20:43

Есенно стихотворение за пролетта

2.4K 3 1
00:00
01:16

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"