Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.

На прошки се изронва пустотата.
Навярно ще нахранят някой гълъб,
преминал бързешком покрай вратата
с изтеклата ми сенчица във ъгъла.

Навярно ще прегръщам дълго здрача
и крехкия му профил ще целувам.
А мъртвите глухарчета не плачат.
Но знам, че ангелски криле сънуват.

Аз някак с тишината ще привикна.
А ти ще оцелееш ли самичък?
Раздялата е повече от битка,
когато за последно се обича.