3.05.2021 г., 15:19  

Страннико... 3 - Странника и пролетта

3.8K 11 27
00:00
01:51

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

                Странника и пролетта

 

Страннико,

окъсана е зимната ти дреха,

под топлината и́, дочаках пролетта.

На студовете ми, донесе тя утеха

и разгоря се огън в моята душа.

Все още тайните остават скрити.

След теб се хлопна пътната врата.

Но ти си Странник и не питам

за пътищата твои… Няма го снега.

Дали звездите нощем ще те водят?

Или за теб ще съм единствена звезда?

Ти тръгваш си безпътен, без посока,

оставяш ме сама на вечността.

А аз ще бъда тук и ще те чакам,

отново да се спреш при мен.

С дрехата си, да ми носиш лято,

с дъха си да ме топлиш всеки ден.  

И няма пак да се превърна в зима.

Ще бъда пролетната синева.

Ти Страннико, оста́ви ме. Замина.

Сега е пролет. А аз съм тишина.

 

30.04.2021

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...