3.05.2021 г., 15:19  

Страннико... 3 - Странника и пролетта

3.8K 11 27
00:00
01:51

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

                Странника и пролетта

 

Страннико,

окъсана е зимната ти дреха,

под топлината и́, дочаках пролетта.

На студовете ми, донесе тя утеха

и разгоря се огън в моята душа.

Все още тайните остават скрити.

След теб се хлопна пътната врата.

Но ти си Странник и не питам

за пътищата твои… Няма го снега.

Дали звездите нощем ще те водят?

Или за теб ще съм единствена звезда?

Ти тръгваш си безпътен, без посока,

оставяш ме сама на вечността.

А аз ще бъда тук и ще те чакам,

отново да се спреш при мен.

С дрехата си, да ми носиш лято,

с дъха си да ме топлиш всеки ден.  

И няма пак да се превърна в зима.

Ще бъда пролетната синева.

Ти Страннико, оста́ви ме. Замина.

Сега е пролет. А аз съм тишина.

 

30.04.2021

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...