23.06.2022 г., 9:49

Ти пое по своя път

3K 0 2
00:00
01:33

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Василева Всички права запазени

Ти пое по своя път –

аз не те последвах, както обещах...

сърцето ми е просто плът,

обречена безпътие да изтласква…

 

Някога вървяхме заедно,

помниш ли, под августовското небе?

Твоят глас разлистваше пейзажа

и път се стелеше пред теб и мен.

 

Имаше наоколо напъпили надежди,

дъхът на бъдещето беше свеж…

все още стъпвах лекичко и нежно

да не би да смачкам някой наш копнеж.

 

После някак се засилих, бързах все нататък.

Исках в миг да разбера пътят накъде ни води.

Ти търпеше щедро да си сам, да съм далече,

стига все така в една посока с мен да ходиш.

 

Но дощя ми се да стигна края…

и забравих даже твоята ръка…

забравих, че не искам да играя

с криволиците на нашата съдба.

 

И ето ме, изгубена и пропиляла

хилядите наши стъпки и копнежи…

а ти вървиш спокойно нейде всред пейзажа,

където шеметно цъфтят надежди.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

За мъжка рожба (разказ на Димитър Талев )

Nassko76

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба " текста чете: Кремена Николова; участв...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...