BoyanNedkov

18 резултата

Буря в корона – Глава 18: Довереникът

Едгар крачеше покрай студения камък със свещ в ръка. Кухненско слугинче препусна покрай него, толкова бързо, че едва не изпусна кошницата си, за което навярно щеше да изяде немалко бой. "Като мравки пъплещи под краката на хората", помисли си той. Намираха се в друга част на двореца, която никой крал ...
199

Буря в корона – Глава 17: Сестра и приятелка

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толко ...
201

Буря в корона – Глава 16: Измамена

Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измами ...
188

Буря в корона – Глава 15: Свидетелят

– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ръ ...
211

Буря в корона – Глава 14: Сватовницата

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...
219

Буря в корона – Глава 13: Млада като преди

Гледката я върна три години назад, но се чувстваше по-млада с поне десет. Малко момче играе невинно по килима, разхожда дървения рицар из поля от кадифена трева, готов да извърши поредния подвиг днес. Дали щеше да спаси девойка в беда или да срази свиреп дракон, зависеше само от въображението. Плесе ...
192

Буря в корона – Глава 12: Кралският секретар

Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
– Какво става там?
– Конници приближават от изток – отвърна му един гвардеец – Капитанът каза да не се тревожите.
– Конници – думата се задържа в устата на Едгар – Какви конници?
Гварде ...
210

Буря в корона – Глава 11: Дъщерята на съветника

– Не мърдай толкова – каза принцеса Беатрис, мъчейки се да среше косата на сестра си.
– Белогушка ме ближе по ръката – оправда се малката Дария – Гъдел ме е.
– Опитва се да те почисти – пошегува се Шериз Хордис.
– Аз не съм мръсна – Дария се обърка – Къпя се всеки ден.
– Като истинска принцеса – усп ...
215

Буря в корона – Глава 10: Луда

– Това не се случва за първи път – разнесе се гласът на Герпера. Смесица от умиление към брат й и неприязън към Плесентия. И все така хаплив – Има повече вяра в просяци от улицата отколкото в теб, братко. Тя пристъпва твоята дума. Думата на императора. Крайно време е да се направи нещо по-въпроса. Я ...
221

Буря в корона – Глава 9: Пазителят на короната

Анторн въртеше короната на Лангустия из ръцете си. Короната на Бертранд. Сега бе най-опасното нещо в цялото кралство. Мнозина бяха готови да убиват за нея. В случая, да убият регента, който я държеше далеч от тях. Или поне успяваше да я държи засега. Почукване на вратата прекъсна размислите му.
– Вл ...
205

Буря в корона – Глава 8: Съветникът

– Преди няколко дни е избухнал пожар в главната оръжейна – докладва намръщено генерал Арен Сот – Успяхме да потушим огъня преди да достигне складовете с барут.
– Подозираме, че може да е предизвикан от така наречените синове на бунта – добави тревожно кралският съдия, Ларбил Ватслав.
– Но това е ужа ...
210

Буря в корона – Глава 7: Черната овца

Балната зала бе изпълнена с благоуханния аромат на жасмин и рози. Още с пристигането си преди толкова години Плесентия забеляза, че благородниците тук нямаха навика да се къпят, но за тяхно щастие, както и нейно най-вече, Всевишните ги бяха дарили с тази уханна цветна течност, с която да прикрият не ...
194

Буря в корона – Глава 6: Лешоядът

– Това е безсмислено – изръмжа генерал Арен Сот, тъкмо когато каретата подскочи в голяма дупка на пътя. Херцог Хордис можеше да чуе ругатните на кочияша отвън.
– Вече говорихме с тях на Събранието, каква полза да го направим още веднъж? – продължи генералът – С още няколко думи само ще размътим още ...
181

Буря в корона – Глава 5: Издигащият крале

Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...
199

Буря в корона – Глава 4: Червената кралица

– Такива са слугите, Ваше Величество – забърбори изнервено надзорничката на прислугата, едра жена с високо чело и силни груби ръце, пребледняло като мляко лице и мътни очи наведени надолу, възможно най-далеч от погледите на тези, които стояха пред нея – Винаги са били глупави и неблагодарни! Колкото ...
194

Буря в корона – Глава 3: Лъжецът

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо“, помисли си херцог А ...
172

Буря в корона – Глава 2: Принцесата и генералът

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...
190

Буря в корона – Глава 1: Човекът до краля

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...
252