ivliter (Иван Хаджидимитров) - Произведения

Фъртуната

ФЪРТУНАТА
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-06T11:41:33+03:00 781 3

Учителят

УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-04T16:37:27+03:00 1.3K 4

Шаран

ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-03T16:06:09+03:00 925

Естетика на колела

ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-02T11:22:10+03:00 919

Шега

ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-01T10:56:39+03:00 892 1 1

Късмет

КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-31T09:54:49+03:00 986 1

Направи добро да те запомнят

НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-30T09:54:16+03:00 1.8K 1

Разграждане

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-28T10:35:46+03:00 1.1K

Вечерта на стария ерген

ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...

ivliter

Проза

2010-03-27T11:25:10+02:00 978 1

Любов

ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-26T13:56:15+02:00 896 2

Професорът

ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-25T14:32:29+02:00 834 1

Свои хора

СВОИ ХОРА
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...

ivliter

Проза

2010-03-24T16:51:06+02:00 790

Майка - новела

МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и разбуждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгавата зора. Под клепачите ù ощ ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-23T14:03:10+02:00 998 2

Петното

ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на своята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-21T08:50:33+02:00 968 1

С разперените парашути

* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...

ivliter

Поезия » Пейзажна

2010-03-20T08:44:42+02:00 783 1

Адам и Ева

АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-19T14:52:01+02:00 1.5K 1

Кирето

КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-18T10:18:27+02:00 1.6K

Отчуждение - новела

ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-17T12:44:46+02:00 1.3K 1

Купен дядо

КУПЕН ДЯДО
Пред сладкарницата беше спряла каруцата на Сандю Йорданов. Едрият сив катър тропаше нетърпеливо и въртеше опашка да пъди мухите, заяли го рано, още преди изгрев слънце. На пейката до малката градинка с разцъфналите рози седеше стопанинът на катъра. В краката му смирено лежеше едро рунта ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-16T14:01:48+02:00 995 1

Самота

САМОТА
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-14T14:17:58+02:00 1.3K 6

Посланието на чичо

ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-13T14:50:52+02:00 934

Клането на прасе

КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните празници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...

ivliter

Проза

2010-03-12T11:36:43+02:00 5.3K

Баща

БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия летен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на замисления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-11T14:37:27+02:00 981 1 1

Портретът

ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дуварите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-10T14:32:24+02:00 959 2

Един ден от живота на балканджията

ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-09T13:03:23+02:00 1.1K 1

Философ

ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-07T23:42:10+02:00 954

Грамофонът

ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-06T21:17:24+02:00 1.1K 2

Завещанието

ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-05T09:33:17+02:00 1.1K 3

Миячка на чинии

МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от шивачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-04T11:56:53+02:00 1.9K 2

Двата ореха

ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-03T11:36:15+02:00 1.2K 1

Докосване

ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-02T12:30:17+02:00 1.2K 2

Сеяч

СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-28T19:20:17+02:00 1.1K 1

Аленото петно

АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-27T13:36:33+02:00 1.1K 1

Най-добрият човек

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-26T18:24:10+02:00 1.5K 3

С дъх на зряло жито и маточина

С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-25T10:01:21+02:00 1.6K 6

Поколения

ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-24T11:34:12+02:00 995 1

Бъди какъвто си

БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-23T09:35:25+02:00 1.5K 2

Запалянкото

ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...

ivliter

Проза

2010-02-21T15:08:26+02:00 981 2

Външната и вътрешната сила

Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-20T13:16:24+02:00 1K

Когато завали дъждът

КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-02-19T11:24:30+02:00 1.3K 5