20.03.2010 г., 8:44

С разперените парашути

784 0 1

         *  *  *

 

 

С разперените парашути

на облаците

се спуска лятото

над легналия в ниското Троян.

И музика зелена зазвучава

из гънките потайни на Балкана,

а погледът се вие от високо

над тъмните масиви на горите.

И тук,

в подножието на Амбарица,

потъваш в празника на сетивата.

Избликналата радост

ще те накара да се примириш

с вкуса тръпчив на възрастта.

 И   с  любопитство на дете

да тръгнеш към върха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...