Калина85
6 results
Клоните, брулени от студения вятър, се рееха в свободното пространство. Студ и топлина се размесваха в моята душа, неуспокоена и неразбрана дори и от майката природа. Студът - вкопчил се здраво, вледенявайки моето сърце и топлината – изгаряща душата ми. Двете стихии на природното чудо се стаиха в мо ...
2115
2
Часовникът измерва времето. Механизъм, изтъкан от фини детайли, които са лесно нараними, и ако това се случи, часовникът спира. А времето? Дори часовникът да е замрял, времето го подминава, за да продължи вечния си път към… накъде пътува времето? Към какво? Може би иска да опознае непознатото, да по ...
4083
Мечтата – пътешествие на фантазията.
Някой ме докосна неочаквано по рамото и ме попита какво правя. Откъсвайки се с нежелание от своите мисли, му отвърнах, че мечтая. Момчето ми се изсмя и каза, че мечтите са само за малките деца. И отмина. Понечих да го попитам защо мисли така, но знаех, че въпросъ ...
Някой ме докосна неочаквано по рамото и ме попита какво правя. Откъсвайки се с нежелание от своите мисли, му отвърнах, че мечтая. Момчето ми се изсмя и каза, че мечтите са само за малките деца. И отмина. Понечих да го попитам защо мисли така, но знаех, че въпросъ ...
5390
2
България. Една дума, пропита с историята на славни битки и победи, но и обагрена с много кръв и жестоки погроми.
Умеем ли в днешни дни да извличаме най-плодотворното от уникалната история на лъва, за да му помогнем да достигне звездите? Изключително трудно е само в няколко реда да се опише всичко он ...
Умеем ли в днешни дни да извличаме най-плодотворното от уникалната история на лъва, за да му помогнем да достигне звездите? Изключително трудно е само в няколко реда да се опише всичко он ...
2621
Дъждът продължаваше да вали, отмивайки и последните следи от есенни листа по улицата. Почувствах как вятърът си играеше с моите коси, развявайки ги в леденото пространство. Едрите капки дъжд пронизваха моето тяло,карайки ме да стена и да се моля за топлина.За миг си представих малката кибритопродова ...
3065
1
Вървя по улиците, без път, без цел, не зная къде да отида. Копнея за онова вълшебно детство,което никога при мен не ще се върне.Но изведнъж, не по моя воля, краката ми ме понасят към едно приказно място. Попадам в градина, чийто ухание не бих могла да сравня с ничие друго. Градина, пълна с благоухан ...
2820
1
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
