Mendofila
9 резултата
Девета глава
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...
1346
9
Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...
709
2
5
Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...
1009
4
Шеста глава
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поигр ...
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поигр ...
912
7
Пета глава
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснен ...
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснен ...
713
4
Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...
871
7
Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
770
1
9
Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
584
4
Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
641
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
