radity55

13 резултата

Раздяла за сближаване

Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.1K

Всичко, което нямахме

Помня всичко, което двамата с теб нямахме. И зрънце от това нямахме. Не пожелахме.
Защо говоря за „нас”? Чудя се просто - кога сме били заедно? Бяхме ли… или само се залъгвахме? Не, всъщност себе си не успяхме да излъжем, само другите. „Перфектната двойка!” Спомняш ли си този етикет, който ни тикнах ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Писма
1.5K 2

Сбогом, Татко!

Сбогом, Татко!
Казвам ти го мълчешком, разчитам на очите да покажат чувствата и се прибирам в моите златни покои… В моята стая, където се надявам на вратата да се прояви като ангел-хранител и да спре разяждаща киселина да проникне в душата ми.
Сбогом, Татко!
Няколко пъти вече изричано, звучи ми няка ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Писма
3.2K 2

Пред камината

Чакам те, увита в меко одеало. Гушнала мечето, подарък ми от теб за миналата Коледа. Чакам те, по турски седнала пред камината докато очите ми шарят заедно с пламъците. Издигат се нагоре, проследявайки елегантните движения, но после се снижават пак надолу - за да видят края на една искра. Но не е са ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза
1.5K 1

И двамата знаеха...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза
1.1K 2

Щастие

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.1K 3

Посветено

Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Писма
1.4K 2

Няма да те пусна

Искам при мен отново да се върнеш.
Защо така бързо реши да си тръгнеш?
Спомням си с усмивка за изминалите дни,
макар че изкусно ти ме нарани.
Мили чувства така и не ми показа, ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Поезия » Любовна
1.2K 1

Защо него?

Проклинам се! От все сърце се изумявам и карам на сърцето си. Как можа да се въвлече в оковите на любовта? Как можа да се влюби точно в него? Защо не избра Георги, Павел или Петър от моето училище, от моя град? Защо трябваше той да е избраникът на душата ми?
Щастлива съм! Чувам гласа му и се потапям ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Други
1.2K 2

Ще се видим пак

Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си т ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.6K 8

В очакване

Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитс ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.2K 1

Първото кокиче

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
2.7K 1

Не всичко е театър

Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.4K 1