snevra (Снежана Врачовска) - Произведения

Веригата

- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-28T20:41:34+03:00 952 9

Гушни ме

-Гушни ме!
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките. ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-25T18:14:56+03:00 1.3K 22

Лилит 2

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-20T20:30:24+03:00 784 2

Посвещение

Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-13T19:45:23+03:00 855 8

Пари 4

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-11T14:20:19+03:00 866

Пари 3

П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-07T13:44:58+03:00 824 6

Пари 2

Той говореше. В класа беше тихо. Винаги, когато го изпитваха класът се умълчаваше. Слушаха го. Разказваше интересно. Обикновено получаваше шестици. Е някои учители понякога се заяждаха с него и тогава в класа негодуваха. Случи се веднъж даже да го защитят. „Ама госпожо, защо четворка. Той всичко си ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-03T22:58:11+03:00 866

Пари

П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги ра ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-30T20:49:22+03:00 886 10

Лилит

Колелото на 4-ти километър.Час пик. Гуми свистят, фарове блестят, клаксони увеличават и без друго страхотния хаос. И за да е пълна картината над главите им с далеч над стоте се лее потока на Цариградско. Колелото на 4-ти километър. Най-абсурдното пътно съоръжение в София. Всеки път, когато седна на ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-26T13:48:03+03:00 921 6

Снежец 1

Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че п ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-23T16:28:21+03:00 802 5

Смехът на Гълъбина

Попаднах в непознато село. Свърших си работата в общината и докато чаках единствения автобус към града, реших да поразгледам. Село като село. Тъжна гледка.
На една пейка до порутена къщица седеше дядо. Дрехите му вехтички, но чисти. Каскетчето му и то си беше на мястото, върху кичур бяла коса.
- Що ...

snevra

Проза

2013-07-16T22:13:08+03:00 664

Вярност

Заваля изведнъж. Бурен, лепкав дъжд, леден - не според сезона. Свари ме на десетина метра от автобусната спирка и ме принуди да се прислоня под стряхата на случаен дом. Видях се на сушина и започнах да се оглеждам. Оживеният до преди минута площад бе опустял. Всеки някъде се беше сгушил. И тогава, к ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-13T00:37:25+03:00 2.1K 6