П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги раздават безплатно по станциите на метрото. И двамата чакат. Подпрели са рамо на рампата на един голям център за продажба на „всичко за строежа на вашия дом”. Идват от време на време купувачи без собствен хамалски антураж. И тогава настъпва техният час. Ще се спазарят да пренесат нещо там на обекта. За тук си има персонал. Случва се понякога да ги наемат за нещо дребно по ремонта. А може да се случи цял ден да стоят и – нищо.
Когато успееше да се пласира, вечерта се прибираше вкъщи щастлив. Кога повече, кога по-малко, но щастлив. Минаваше през супера на съседната улица и пълнеше количката с какво ли не. Заставаше пред щанда и си мислеше: Кой какво обича? - малкият обича кренвирши, големият - н ...