Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Такъв го чувствам и сега. В страни, по слепоочията косата леко посребряла. Рано му е още на малкото ми братче да побелява, но знам ли, живота си казва думата.
Той е лекар. Потомствен – трето поколение, известна фамилия. Градът не е малък, но той беше наследил такъв авторитет, че всички го знаеха. Не се учудих, когато записа медицина. Просто нямаше право на друго, заради баща си , заради чичо си, заради дядо си. После започна работа в болницата. Падаше си малко бунтар, за това никак не се учудих, когато замина да оглави кабинета в едно село близо до града. Все пак, когато се видяхме го запитах, така по сестрински:
-Защо, бе Ваньо?
-Ей така, и там хората имат нужда от лекар. Обичам свободата, въз ...