Дарът на Самодивата

Приключил
Конкурс за проза: Дарът на Самодивата
Детайли на конкурса
Категория Проза
Начало 1 декември 2025 г. в 12:51
Краен срок за участие 20 февруари 2026 г. в 23:59
Край на гласуването 25 февруари 2026 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 2
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували Гласовете за всяка творба се делят на броя регистрирани читатели, които са я отворили (за разлика от общия брояч на посещения ), затова и късно публикуваните творби имат равен шанс. Всеки читател се брои веднъж. Няколко гласа от малко читатели обаче могат да изпреварят творби, харесани от много хора. Оценките, любимите и коментарите имат значение само при равенство. Кликнете върху процента в класирането, за да видите сметката.

7 резултата
1 място (11  18.3%) 11 гласа от 60 читатели

Расни, Ело, гулема порасни

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...
1.2K 3 7
2 място (9  17.3%) 9 гласа от 52 читатели

Където корените помнят

Говорехме с Вяра. Не помня къде бяхме — само усещах тежестта на думите си още преди да ги изрека. Те стояха зад зъбите ми като нещо твърдо, което не иска да мине през гърлото. Казах ѝ, че искам да отидем до гроба на майка ми. Селото беше на три часа път от София. Изрекох го спокойно, почти делово, с ...
697 4 13
3 място (8  14.5%) 8 гласа от 55 читатели

Босоногата

-Земята искам да отчувам. Земята, мале!
Рада се взря в босите нозе на Георгия. Полази топлината на сълзите по изтерзано ѝ лице.
" Земята...земята..."- Зашепна наоколо миналото...Пущина!- уж черна пръст, де всичко прибира...Ама все светлее...И хляба ражда, и уморените в себе си прегръща. Взема ги- в ...
641 6 16
4 място (5  7.1%) 5 гласа от 70 читатели

Дарът на самодивата

Баба ми е разказвала, че нейната майка имала интересна история, свързана със самодива. Когато била малка баба, сестра ѝ много боледувала. Била красиво момиче, но бледо, като че ли нещо не ѝ достигало. Къде ли не я водили да търсят помощ, но нищо не помагало.
Един ден майка ѝ, моята прабаба, отишла к ...
827 1 8
5 място (2  3.2%) 2 гласа от 62 читатели

Ключът

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...
747 2
6 място (1  3.0%) 1 глас от 33 читатели

Когато страшници бродят в глухи нощи

Всичко започна с това , че някой взе да влиза нощем в обора и да прави черни магии. Козата се овърколачи, млякото и се пресече и секна.Озлоби се - налиташе да хапе. Магарето започна да блее , котката и кокошките подивяха.А животинките бяха същински ангели. Право в очите го гледат, радват му се. Не , ...
493 1
7 място (0 ) 0 гласа от 30 читатели

Демоните на секновението

Като се понатрупаха годините, усети как силният,пъстър, жив, привлекателен, вълнуващ и обещаващ свят се дръпна от делника му.В началото, почти несъзнателно, усещането започна да се избистря и една ветровита нощ с ококорена луна видя в съня си как се съсече живота му.Разсечени се разлетяха в различни ...
703 1

Коментари

  • Това е една много трудна за писане тема, поне за мен, и си спомням "Устрел" от Светослав Минков. Успех на който се престраши да пише, след като го прочете!

    А какво означава "леко перо"? Перото по принцип не е тежко, а този идиом е архаизъм. Пробвайте: "Лека клавиатура".