На лъжата краката са къси

Приключил
Детайли на конкурса
Категория Проза
Начало 30 април 2018 г. в 11:00
Краен срок за участие 20 юни 2018 г. в 23:59
Край на гласуването 25 юни 2018 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 1
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували Гласовете за всяка творба се делят на броя регистрирани читатели, които са я отворили (за разлика от общия брояч на посещения ). Всеки читател се брои веднъж, колкото и пъти да препрочита. Оценките, любимите и коментарите имат значение само при равенство.

9 резултата
1 място (14  31.3%) 15 гласа от 48 читатели

Аберацио иктус

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...
5K 7 10
2 място (12  26.1%) 12 гласа от 46 читатели

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла.

Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази с ...
2.2K 8 18
4 място (3  10.8%) 3 гласа от 28 читатели

Локвата

Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...
2.3K 1 4
5 място (5  10.5%) 5 гласа от 48 читатели

Цяла вечност в една секунда

/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
2.7K 6 7
6 място (2  7.2%) 2 гласа от 28 читатели

Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)

Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
2.2K 2 4
7 място (2  5.2%) 2 гласа от 39 читатели

С един куршум - две Милки!

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...
2.8K 3 7
8 място (0 ) 0 гласа от 10 читатели

Бурята

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...
1.8K
9 място (0 ) 0 гласа от 8 читатели

Per aspera ad astra*

Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...
1.8K
10 място (0 ) 0 гласа от 9 читатели

Ученически тревоги

Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...
2K 1

Коментари