Предизвикателство (Конкурс):
На лъжата краката са къси
Темата за новото предизвикателство за месец юни 2018-а е зададена от Anabell (Ани).
Задаващия темата не е поставил ограничения. Единственото условие е да се участва с разкази .
И едно уточнение - тъй като срокът за публикуване вече седем месеца не е 20, а 50 дни, старото правило, ограничаващо участието на задаващия поредната тема поради евентуалното предимство предвид краткия стар двадесетдневен срок, не е в сила!
Успех!
Общи условия за Предизвикателствата:
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Проза
30 април 2018 г. в 11:00 ч.
20 юни 2018 г. в 23:59 ч.
25 юни 2018 г. в 23:59 ч.
Веднага след одобрение
1
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приключил
Класация
9 резултата
1
място (15 31.3%)
Аберацио иктус
Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...
3741
7
10
2
място (12 26.1%)
Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла.
Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази с ...
1502
8
18
4
място (3 10.8%)
Локвата
Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...
1498
1
4
5
място (5 10.5%)
Цяла вечност в една секунда
/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
1771
6
7
6
място (2 7.2%)
Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)
Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
1216
2
4
7
място (2 5.2%)
С един куршум - две Милки!
Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...
1979
3
7
8
място (0 )
Бурята
Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...
1003
9
място (0 )
Per aspera ad astra*
Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...
1022
10
място (0 )
Ученически тревоги
Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...
1137
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
