Предизвикателство (Конкурс):

ПРОВИДЕНИЕТО

Приключил
Детайли на предизвикателството
Категория Проза
Начало 31 декември 2024 г. в 12:07
Краен срок за участие 20 март 2025 г. в 23:59
Край на гласуването 25 март 2025 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 2
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували

Класация
11 резултата
1 място (14  27.5%)

Наказанието

Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...
1.4K 8 46
2 място (12  25.0%)

Дар от тишината

Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
934 10 29
3 място (7  17.5%)

История за петна, козел... и още нещо

Никола беше прекарал по-голямата част от своите 23 години, опитвайки се да се слее с обкръжението си. В град, където на всеки ъгъл имаше бабка с мнение по-остро от току-що наточен нож, не беше лесно кожата ти да е своего рода платно за произволни бели петна. Витилигото не беше болезнено, но със сигу ...
505 4 8
4 място (10  17.0%)

Нур

Нур се луташе из гората и когато видя под една ела тези големи бели гъби, усмивка се разля по сериозното й лице.
Наведе се и откъсна гъбите, подържа ги в ръце и ги пусна в торбата.
Вече си представяше как ще ги сварят и похапнат с баба си Фатме.
Белият вятър издуха преспите и пролетта настъпи бързо ...
975 3 16
5 място (8  14.6%)

Жрица на слънцето

Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
856 3 12
6 място (4  13.4%)

Мирослав Грешния

Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха ...
696 2 10
7 място (3  12.5%)

Легенда за Русин Пехливан

Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
695 3 2
8 място (5  11.2%)

Възмездие

Милена приседна на една от пейките на детската площадка и се загледа в играещите деца. Смехът им изпълваше сърцето ѝ едновременно с обич и болка. Вече месеци прекарваше по-голямата част от дните си на това място, където водеше сина си, когато беше малък. Сутрин, щом се събудеше, първо отиваше на гро ...
806 2 4
9 място (4  8.7%)

Имах някога една любов

Фарук съм. По прякор Ричи, но.. за това после..
Да.. от този произход съм, за който си помисли. Добре, че се родих в заможно семейство, та хората успяха да произведат малко по-снизходително отношение към по-тъмната ми кожа. И мълчаливо ме приемаха. За това, разбира се, допринесоха добрите ми обноски ...
746 3 16
10 място (3  8.6%)

Когато една врата се затваря, се отваря друга

Алармата на телефона ми заповядва: „Време е за ставане!“
Часът е четири, клепачите ми са натежали от съня, топлото легло ме примамва да полежа поне още малко, но нямам избор. Обличам се бързешком, излизам, затварям входната врата, притичвам в тъмната и студена февруарска нощ и се шмугвам в пристройк ...
883 1 2
11 място (0 )

Лъчът

Калина спря пред вратата на многоетажната сграда. Погледът и обходи модерната конструкция и луксозната врата. Неуверено влезе и се замая от многото коридори, които като слънчеви лъчи тръгваха от центъра към периферията.
Момичето, което наскоро беше навършило пълнолетие, все още плахо тръгна към най- ...
725