Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.

 Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…

Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна се на пръсти в кабинета си. Включи малката лампа и лицето му изплува върху кристалното огледало, видя го почерняло и увиснало. В очите му се гърчеха гняв и отвращение. Доскоро, да доскоро никой не можеше да предположи, че е мъж на 64 години. Бе стегнат, свеж и усмихнат до нощта в която се обадиха, че дъщеря му е жестоко пребита и изнасилена. Вече повече от месец се давеше в блатото на собствената злоба, която по принцип изсипваше върху всеки дръзнал да наруши спокойствието или плановете му за деня. Сега злобата, заседнала в гърлото му бе концентрирана върху неизвестните извършители.

До онази тъмна нощ считаше живота си подреден по най- добрия за него начин. Той бе заможен реститут, известен гинеколог с млада съпруга, прекрасна дъщеря с очертаващо се бъдеще на просперитет. Единственото нещо, за който не обичаше да говори и умело прикриваше от приятелите си бе сина му от първия брак. Повече от десет години се опитваше да го подтикне да учи, потроши грешни пари по разни частни университети, но виждаше насреща само наглата му физиономия. По неизвестна  причина имаше 40 годишен син, който чакаше издръжката му. Отдавна го бе отделил от семейния дом и го виждаше само два пъти годишно. Но той бе жив и здрав, а любимото му дете се бореше за живота.

***

 Изминаха три ужасни месеца. Промяна в състоянието на дъщеря му нямаше. Жена му, която не излизаше от вкъщи без високи токчета и грим се бе превърнала на сянка, която едва преминава през пространството. Един ден случайно дочу разговор по телефона. Уговаряше си среща с гледачка. Беше посетила няколко, но утеха и надежда не намираше.

 Жена му- 47 годишна хубавица сега бе заприличала на черупка пълна с отчаяние. Почти престана да се храни, отдадена на търсачката и телефона.

Приключваше още един мъчителен месец, когато жена му връхлетя в кабинета. Минев се втрещи изумен от неочакваната и енергия.

 -  Какво се е случило, мила?

 - Тръгваме веднага за Родопите! Научих за една монахиня от малък манастир в планината. Тя ще помогне, тя ще каже как. Виждала всичко, а била почти сляпа.

Минев едва разбра задъханата и реч, но реши да не спори и да тръгнат веднага.

***

 Търсиха, лутаха се доста време, но не успяваха да открият манастирчето. Есента бе засипала с  щедрата си пъстрота  планината.  По някое време се озоваха на скрит черен път, на който застигнаха старец с тояжка.

Той им обясни, че манастирът е изгорял това лято, а сестра Пелагия - вече последната му обитателка се поболяла от мъка.  Прибрала я една самотна вдовица, останала и тя последната жива в близкото село. Всички починали. Обясни им как да стигнат.

 Когато стъпиха на пътечката в малкото дворче се огледаха да видят някой. Беше тихо и някак вълшебно. Изведнъж от една дървена вратичка излезе съсухрена, малка жена.

 - Кого търсите, мили хора -  сякаш изпя думите си старицата.

 - Търсим сестра Пелагия - изхлипа Минева и цялата се разтрепери.

 - Тя вече не приема - болна е. Малко сили и останаха, а все помагаше на грешниците.

 - Моля ви, моля да ни пуснете да я видим само за мъничко. Дъщеря ни умира, пребита и изнасилена.

Мъничката женица ги приближи. Очите и бяха светли и някак стопляха. По лицето и се виждаше, че е минала много пъти през юмруците на живота, но от устните и се откъсна блага усмивка.

 - Добре, ще видя дали може за последно да помогне. Тъкмо и измих очите и кръста целуна -  изрече тихо и влезе вътре.

Есенното слънце играеше с листата и сякаш милваше това тихо място. Минева едва стоеше на краката си, облегната на ръката на мъжа си. Беше и останало само това късче надежда за помощ.

  След десетина минути мъничката старицата излезе. На лицето и грееше още по- топла усмивка.

 - Ела, чедо! Ела при сестра Пелагия. Тя вижда всичко.

Хвана я за ръката и я поведе. В тъмната стаичка, осветена от две свещи, на тясно одърче лежеше монахинята. Повдигна ръка. Минева се приближи и падна на колене.

 - Подай си ръката, чедо - прошепна. Пелагия задържа ръката на измъчената майка и едва изрече:

 - Сама ли дойде, дъще?

 - Не, с мъжа ми.

 -  Повикай го да влезе!

Когато Минев пристъпи в стаичката, свещите припукаха, разлюляха пламъчета и аха- аха да изгаснат.

 - Ти, ли си бащата? Ти, си! Грях голям имаш. Изнасилвал си чуждо чедо. Провидението те наказва! Жалко за дъщеря ти.

Пелагия обърна белите си очи към Минева и твърдо изрече:

 -  Сбогом, чедо, изведи мъжа си! Той трябва да признае всичко, за да се събуди детето ти.

Малката женица даде знак, веднага да излязат. Наведе се над сестра Пелагия и я докосна по челото. После излезе на дворчето и погледна съсипаната семейна двойка.

 - Вървете си и дано Бог да ви помогне!

***

  Минев прикован от суровия поглед на жена си извика спомените за това, което арогантната му природа отдавна бе подложила на забрава. И с колеблив глас започна.

 - Направих го с дъщерята на жената, с която живеех преди теб. Детето беше на 8, когато заживяхме заедно. Баща и не се интересуваше от нея и дори не плащаше издръжка. Грижих се като за свое дете и като лекар следях внимателно развитието и. С майка и живеехме много добре и я обичах, но знаеш колко съм страстен и взискателен, все нещо не ми стига. Когато дъщеря и стана на 15 и започнаха да я търсят момчета, луднах. Веднага и дадох противозачатъчни, придружени със съвети за секса. Тя отказа да ги взема и подчерта, че не е влюбена в никой и не прави секс. Обвиних я, че лъже и ще я прегледам, за да се уверя. Заплаши ме, че ще каже на майка си, а аз на свой ред я зашлевих заради грубия тон и я предупредих, че ако каже нещо, ще ги изхвърля на улицата. Скоро едва издържах да я гледам. Убеждавах я, че подобре аз да я обуча на добър секс, отколкото да се отдаде на някой непохватен хлапак.  Когато майка и замина в командировка за десет дни, успях да се наложа и да я въведа в секса. Не очаквах да е девствена. Не се оправдавам, но го правех за нейно добро, да се научи какво да очаква и изисква от партньора си. След като майка и се прибра, го направихме още няколко пъти. После престанах. Дадох си сметка, че явно съм прекалил. Дъщеря и не криеше омразата си към мен. Майка и бе напълно объркана и отдаде промяната на труден пубертет. Лора-дъщерята не ме поглеждаше. Купих  и няколко скъпи подаръци, но тя дори не благодари. След година се запознах с теб и ти си виновна, че ги изгоних. Знаеш колко лудо влюбен бях. Това е грехът ми, не съм я убил.

  - Това ли е всичко? - процеди жена му и го фиксира с поглед, изпълнен с бесен гняв.

  -  Животно! Похотливо, гнусно животно! Дъщеря ми плаща греховете ти!

Д-р Минев не разказа всичко, скри много гадни сцени.

***

       Когато Минев приключи грозното си признание, младата госпожица Минева отвори очи.  Излезе от комата бързо и неочаквано. Сестрата, която бе на дежурство видя объркването в погледа и. Скоро се разбра, че момичето не помни нищо от онази ужасна нощ.

 Провидението беше решило да заличи всичко. Беше оставило само на д-р Минев да каже на дъщеря си, че никога няма да има деца.