Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите за събора, в чест на свети Пантелеймон. Някои се отбиваха за кратко при свои роднини, а които нямаха рода бързаха към дъбовата кория, в края на селото, да заемат по - добрите места около параклиса на светеца.
Русин се събуди. Лежеше и не бързаше да става. Заради спомена от трагичната случка с баща му, преди няколко години на събора, изпитваше нежелание към подготовката и неприятно чувство от гюролтията на празника.
По скърцащите стъпала на дървената стълба чу стъпките на майка си, чу как вратата се отвори и накрая нейният глас:
- Русине, хайде ставай майка, че днес има много работа да се върши!
Той не отговори, само завъртя едрото си тяло така, че да подгъне одеялото под него и да спре щипещ ...