Ready_4_whatever (Филип Филипов) 14 февруари 2018 г., 23:29 ч.

Ако можеше да видиш очите ми 

364 7 5

 

 Леко притеснено, но все още игриво очите ти търсят. Оглеждат внимателно наляво, после надясно.
 Нищо!
 Не искаш да губиш. Не знаеш, не можеш...
 Идеалната комбинация. 
 Аз инат, а ти?
 Ти просто не знаеш къде да гледаш!
 Там, където очите ти търсят не пише кой съм, какво съм..
 Няма да видиш колко съм бил разпъван и сгъван, гладен, прибиран, повръщан и плют.
 Все едно си в Англия – просто се взираш в друга посока!
 Ако можеше да видиш очите ми, щеше да знаеш всичко.
 Прозорец към душата, казват...
 Зениците пазят всеки спомен за болка.
 На склад.
 С отложен платеж!
 Дори не знам, защо пиша.
 Може би, защото трябва, може би, защото искам.
 Не че имам кой знае какво за казване...
 Понякога трудно боравя с думи.
 Те невинаги могат да кажат това, което ти казвам с шейсет секунди мълчание.
 Не искаш, не можеш… да губиш!
 Пребягваш диагонално нагоре по редовете, но погледът ти не среща това, за което тъй отчаяно е настръхнал...
 Клепачите натежават, уморяваш се да търсиш...
 Така и трябва.
 Заспиваш – без излишни спазми от съвест!
 На сутринта – гаден вкус в устата.
 Притеснено премигване.
 Не гледай в гърдите ми!
 Там не пише кой съм, какво съм...
 Просто вдигни поглед нагоре.
 И ако откриеш сянката между редовете знай, че това са моите очи, които чакат да бъдат открити!

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Момичета, момчето има потребност от ласка и и всеотдайна обич, такава каквато той жадува!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) "Зениците пазят всеки спомен за болка. На склад. С отложен платеж"!!!!!!!!!!!!
    Бих искала да те разбере, но тя е като от друг свят. Не се променя, моля те, ще Я срещнеш, вярвай в това!
  • teis Многословието понякога иска да каже малко — тоеа, което се сбира в две думи... Кажи ги, Филип...
  • Anita765 (Ани Монева) Вярно, има много между редовете ти.
  • Plevel (Силвия Илиева) Силно съпреживяване. Това усетих. Браво!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.