Антикарма
(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, когато един от бащите на квантовата механика /наред с Нилс Бор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг, Макс Делбрюк и др./ - Пол Дирак
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA
(информация за Пол Дирак),
още на ученическата скамейка реши задачата за тримата рибари /вж. след есето/ и получи парадоксалния й отговор - минус две риби, съсипал нервите на бедната му учителка, която се опитвала да му обясни колко е несъстоятелно решението му в един реален свят като нашия, той вече изпреварващо бил открил антивеществото - като спомен от бъдещето. Наистина формално Дирак прави това епохално откритие значително по-късно, но припомняйки си за тези минус две риби. Така се досеща за второто решение, свързано с уравнението за електрона, интерпретацията на което е неподозирана от другите - "правилно" мислещи физици, стигайки до мисълта, че то се удовлетворява от позитрона - откритата теоретично, от Дирак, знаменита античастица на електрона.
По подобен начин стоят нещата и с "Антикарма". Но що е това, ще възкликнат мнозина от вас, особено онези запознати с термина "Карма". Няма да ви обременявам със сложното въвеждане на последния термин, продукт на много древни източни учения, отвеждащи ни до Индия, а може би дори и до все още хипотетичната Атлантида. Защото ако трябва научно да ви изложа идеята за Карма, то ще се наложи да ви запозная с идеята за Дхармакая - причинно-каузалното тяло на Принципите-Ейдоси, което всеки току-що умрял вижда като т.нар. Бяла светлина, след края на тунела, пробягван от душата. Ще трябва да ви запозная вероятно и с т.нар. Карма йога (а заедно с това и с Бхакти йога /йога на чувствеността и Път на любовта, свързан с чакрата Анахата, известна още и като чакра на сърцето/, както и с Джнана йога /йога на благородния Път - този на знанието - съответстващ на Пещерата на Брахман, или т.нар. Нефритен Дворец - образувание свързващо етерното тяло на пинеалната жлеза [третото око] с това на хипофизата и съответстващо на триъгълника с върхове трите чакри - Вишудха, Аджна и Сахасрара /, съответстващи на един вертикално изправен пентаграм с крака - "правда" и "добродетел", с ръце - "любов" и мъдрост" и с глава - "Истина"). Защото древните концепции говорят за Самсара - Светът на прераждането или т.нар материален свят, който е изтъкан от Мая - илюзията, че съществувате единствено в тези си тела /вероятно само съвършени холограми в Холографската вселена на Дейвид Бом и Карл Прибрам/, а Карма е просто следата-линия, която оставяте в Самсара. И тази следа се изгражда от Минало към Бъдеще, т.е. съгласно концепцията за Карма - Миналото определя еднозначно вашето Настояще.Това навява асоциация с детерминизма и с един от най-отявлените му представители - Пиер Симон Лаплас, който възкликва: "Застанал в Настоящето един всеобхватен ум може да узнае всяко Минало и всяко Бъдеще". И така - най-простичко казано, вие трупате Карма с действията си и делата си. Но никога не забравяйте, че преди вас е имало ваши предшественици, от които сте поели щафетата. Те могат да са генетичните ви предци, но могат да са още и вашите праобрази от веригата на преражданията ви, заедно с техните генетични предци. И така се образува една сложна мрежа от вериги, която е метната върху вас, както мрежата-покривало, която Клитемнестра е метнала върху съпруга си Агамемнон, за да плати той своите грехове в банята, под ударите на брадвата й. Чрез тази суматорна Карма вие изплащате грехове - отклонения от Дхармакая, или по-простичко казано - отклонения от Божествения свят, зададен чрез специфичен "чип" в гените ви, още с раждането. С една дума - вие плащате чрез Карма не само вашите, но и греховете на предците - ваши и на реинкарнациите ви. Така гласи най-опростенчески учението на древните за Карма. Това учение посочва и средството за излизане от Кръга на Самсара, т.е. от Кармичния кръг или т.нар. Колело на преражданията. В будизма това средство се нарича Нирвана. Но толкова ли са прости нещата? Нима така постъпателно-елементарно може да се опише Казуса на Живота? Ние, които вече знаем за "вещество" и "антивещество", за "светла" и "тъмна" материя, за "светла" и "тъмна" енергия", за "бели" и "черни" дупки, нима ще се примирим с подобно елементарно обяснение? Да ни говорят за съда на Озирис /в египетската "Книга на мъртвите"/ или за съда на Ерлик хан /в "Историята на Чойджид дагин"/. За броене на бели и черни камъчета, символизиращи добрите и лошите ни постъпки. За теглене върху везни на тези камъчета, определящо завинаги съдба ни. Не е ли това твърде наивно и неприемливо обяснение за днешния човек, застанал пред пропастта между Макроскопския - видим свят с неговите привидно твърди устои и Микроскопския - квантовият невидим свят, изтъкан от необясними парадокси? Аз мисля, че е не само неприемливо, но дори елементарно, а което е още по-лошо - напълно погрешно. А вие, как мислите? Защо да не допуснем, че освен за минали грехове, ние плащаме и за бъдещи такива - т.е. които още не сме извършили, но предстои неминуемо да извършим. Зная как някои възмутено ще възкликнат тук, че разполагат със свободна воля и биха могли въз основа на нея и на "правилния избор", да избегнат всякакви бъдещи грехове. Но скъпи мои, интелигентни читатели, дълбоко се заблуждавате, ако мислите така. Меко казано, в този случай вие мислите съвършено наивно. Защото вашите решения и избори се основават на ситуации по-сложни от проблема за енте тела. Вие сте във взаимодействие с други величини, които едновременно с вас вземат също своето "правилно" решение. Затова бъдещият грях е неизбежен за вас. Той дори може да бъде прогнозиран в дадени граници, така както в модерната сега Теория на риска се прогнозира риска да се случи нещо нежелано /или желано/ в дадена система. И вие трябва да плащате за него.
И Антикарма е точно това - авансово изплащане на бъдещи ваши грехове /извън текущото Кармично плащане/.
Всъщност, веднъж прозрели възможността за подобен феномен, вие лесно бихте се досетили, дори логически, за следващото Прозрение. А то гласи :
Настоящето се управлява и зависи в много по-голяма степен от Бъдещето, отколкото от Миналото!
Ясно е, че това Прозрение нанася непоправим удар върху класическото учение на древните за Карма. Но аз долавям вече първия сериозен и привидно справедлив протест - нали Бъдещето все още не съществува. Как може тогава несъществуващото да детерминира съществуващото? Но точно тук е и основната ви грешка. Защото Бъдещето съществува, но под друга, съвършено различна форма от Настоящето. До този момент не съществува ум на тази планета, който да дефинира строго, що означава съществуване. Ние го подразбираме "по конвенция" като единно понятие, с помомощта на една мъглява интуиция. Говорейки, твърде често, разпалено за него, ние влизаме в ролята на онези, които говорят за виолетова врана, основавайки се единствено на представата си за черната врана. Но повярвайте, че виолетовната врана е нещо доста по-различно от черната. И така - Бъдещето използва нещо, което можем да наречем условно Разслоено Съществуване. То има градиент на проникване в Настоящето и създава в него свои форпостове. Нещо като агенти на бъдещето или идващата Бърнамска гора от "Макбет". В Настоящето вече съществуват агентите - кълновете на бъдещето и те, вярвайте ми, са реални призраци с различна плътност на съществуване от Разслоеното Съществуване, действащи и проявяващи се в настоящето, но на принципа на айсберга - с 1/7 "надводна част", а останалите 7/8 от тях се намират в Залата на Бъдещето - нещо като Подземие, в което се намират тайните планове - "скрижалите на Бъдещето" за Настоящето. Бидейки на тази вълна известно по-продължително време, ще започнете неусетно да различавате хора и събития, за които ще почувствате, че в даден момент не са изцяло от Настоящето. Но за да постигнете такава сетивност, ще ви е необходимо поне месец да медитирате върху цитирания феномен.
Бъдещето управлява Настоящето чрез нещо като гигантски Кули /математически би следвало да ги наречем еквипотенциални повърхнини/. Те са вид слоеве, както атмосферата е изградена от тропосфера, стратосфера, йоносфера, но тук слоевете /Кулите/ са много повече. От всяка една от тях се захваща хоризонт на събитията. И колкото по-висока е Кулата, толкова по-голям хоризонт на събитията обхваща тя. Кулите общуват помежду си чрез частици движещи се с надсветлинни и само с такива скорости /наречени тахиони от гръцкото "тахио", което означава в превод "бърз". Тези частици са хипотетично предсказани от Джералд Файнберг/. Чрез тях се изпреварва Времето и така се достига до т.нар. "дежавю състояния" /т.е. вече видяни - преживяни състояния/. Когато изпаднем в състояние на дежавю, случващото се в момента ни изглежда странно познато и вече преживяно, а всъщност ни се случва за пръв път. Причината е, че то вече е било видяно от нас, когато сме пребивавали в някоя от Кулите, преди да се случи в самото Време. Това е малко като със смъртта. Преди да умреш като тяло, ти умираш на клетъчно ниво. А преди да умреш на клетъчно ниво, умираш на ядрено ниво /ядрата на клетките ти трябва първи да умрат, преди самите ти клетки и т.н., стигайки до гените и още по-долните етажи/. Всичко това е доста сложно за обяснение , за онези, които не са размишлявали по темата. За тях трябва да се профанизира чрез аналогии. Ще кажа само, че поради Кулите Времето не се движи по права линия, а по специални спираловидни траектории, които се завихрят около настоящето ни. И така може да се случи, че в близост с нашето настояще да попадне такава спирална траектория, върху, която е разположена "точка", да речем от 2010г. Тогава тази точка може да се окаже по-близка до нас от всички точки от 2015г. Това звучи налудничаво, но е така. Като резултат например може да се случи така, че в този ден да срещаме предимно наши познати от 2010г. С тези спираловидни линии на Кулите се обясняват годишните кръгове на дърветата, следите по рапаните и охлювите /проекции на Времето върху екрана на Пространството/. Най-общо казано Кулите оставят спираловидни отпечатъци върху материята. Това са геометричните следи - сенки на самото време и негов брояч. Кулите са като живи, интелигентни свръхсензитивни, същества. Тяхната задача е да събират информация за съответното разслоение на съществуването и пак чрез тахиони тя бива свеждана в онова, за което използват термина Единно информационно поле / в древните текстове именувано като Акаша/. Дори докато пиша това есе, аз се намирам под постоянното наблюдение от най-близката Кула /първата от която е видим моят хоризонт на събитията/. Може би даже тя ми се надсмива ехидно в момента. За нея съм само мравчица, която си мисли, че може да се скрие върху гладката горна повърхност на една плътна и полирана дървена маса, над която Кулата се извисява. Запознатите с Обобщената континуум хипотеза, вероятно вече са схванали аналогията, съществуваща между кулите и алефите - безкрайните кардинални числа, въведени от Кантор и описвани като степени от степени на двойката, завършващи с т.нар. "алеф нула" - кардиналното число на множеството на целите положителни числа.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%80
(обща информация за Георг Кантор)
https://en.wikipedia.org/wiki/Continuum_hypothesis
(информация за Обобщената континуум хипотеза)
Спиралните траектории, по които Кулите заставят Времето да се движи, са предизвикани от тяхното "тегло", упражняващо давление върху неговия флуид, както тежките кораби, предизвикват водовъртежи при потъването си в морета и океани. Тези /разглеждани от мен/ спираловидни траетории са доста по-различни от т.нар. "гьоделиани" - криви на Времето при модела на вселена, изучаван за пръв път от знаменития математик Курт Гьодел:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB (информация за Курт Гьодел) ,
защото гьоделианите са затворени криви:
http://vselenata.blogspot.bg/2007/08/blog-post_21.html
(пътуване във Времето)
https://en.wikipedia.org/wiki/Closed_timelike_curve
(обща информация за моделите със затворени криви на Времето)
http://fuchs-braun.com/media/91ac4f6879c27351ffff8191fffffff0.pdf (оригиналната статия на Курт Гьодел за вселената на Гьодел, за онези, които проявят интерес към нея)
http://www.vis.uni-stuttgart.de/~grave/paper/VIS08.pdf
(статия за вселената на Гьодел)
Между тях може да има и затворени криви, но същинските спираловидни криви, по които се движи времето са отворени. Допускането на противното би сложило с точност до симетрия знак на равенство между Минало и Бъдеще, а тогава би се оказал прав древногръцкият философ Парменид, утвърждаващ, че основите на Света живеят във вечно Настояще. Уви, бъдещето е несводимо до Минало и Настояще и именно това предопределя неизвестната засега природа на отворените спираловидни криви на Времето. Парадоксално, но именно тази отвореност на спираловидните криви позволява да виждаме от по-задните "вагони" на влака на Времето по-предните такива и така да узнаваме бъдещето си /на определени завои/, нещо от което изкусно са се ползвали ясновидци като Касандра, Тирезий, Пития и Ванга. Пак тези завои в спираловидните криви на Времето, изглежда са позволили на великия математик, астролог и лекар на папата, енциклопедичният суперум - Джеронимо (или Джироламо) Кардано (на името на когото се води формулата за решаване на непълното кубично уравнение: y3 + py + q= 0, както и т.нар. Карданов вал, оставил ни още в наследство труда си Ars Magna /Велико изкуство/), да изчисли точния ден и час на смъртта си и изчислението му да се сбъдне
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE
http://astrohoroscope.info/kardano.htm
(материали за Кардано).
Разглеждането на подобни въпроси би ни отвело твърде далеч, докато моята скромна цел е повече да ви загатна за сложността на проблема и това, че този свят се описва от наредената двойка (Карма, Антикарма), в която водеща роля играе Антикарма, основана на Бъдещето. Бъдещето е главният и определящ фактор за Настоящето и с вас в момента се случва нещо, което се предизвиква от друго нещо, което предстои да ви се случи, в много по-голяма степен от нещо, което някога ви се е случило. Йерархията на причините има корените си в далечното бъдеще и напомня по-скоро на един пеадичен ред. В това няма нищо толкова странно, ако за миг си представим Бъдещето като огромен тъмен океан, пръските от вълните на който бомбардират екрана на Настоящето и го променят. От друга страна, Миналото е като шагреновата кожа на Балзак - то се е свило и спаружило и не може да се мери с могъщия океан на Бъдещето. Онова, което се случва в момента в глобализиращия се свят, във финансовата сфера, подкрепя тази моя теза. Защото се стъпва все по-често върху фиктивни и виртуални пари от Бъдещето /все още неполучени печалби/, за да се моделира Настоящето. Тоест имаме типичен пример на практическо приложение на тази моя идея, която още не е разработена и дори не е назована теоретично. Вероятно вече сте се досетили, че океанът на Бъдещето е неизчерпаем резервоар на енергия в най-пряк смисъл - енергията на Кулите. Това прави на пух и прах т.нар. Закон за съхранение на енергията, теоретично открит от Юлиус Роберт фон Майер /през 1841г./. Не е далеч денят, когато ще се научим да добиваме тази неограничена енергия от Бъдещето и ще си осигурим дори физическо безсмъртие в тези си тела с помощта на Кулите.
Сегашната физика прави отдавна безуспешни опити да обедини Релатевистката теория на Айнщайн с квантовата механика. Чест прави на нашата страна, че един от пионерите в опитите за това обединение е българският теоретичен физик Анастас Христов Анастасов. В книгата си: "ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА И КВАНТА ДЕЙСТВИЕ (4-АТОМИЗЪМ), София 2003 г.", той излага многострадалната история на тази своя теоретична разработка /многострадална, защото теорията му е била отхвърлена от таталитарната наука, като противоречаща на марксистко-ленинските идеи, изповядващи диалектически материализъм/. Ролята на трансмисия между двата свята - релативисткият и квантовият, играе хипотетично предложената от него субелементарна частица "квантон", която почти за квант време изскача като делфин от флуида на Времето с маса равна на тази на вселената /нещо като апейрона на Анаксимандър/. Аз съм убеден, че както Релативистката теория на Айнщайн, така и квантовата механика, са еднакво неверни и следователно необединими теории. Само една истинска Теория на Бъдещето може да обясни вселената научно и последователно. Но преди нея трябва да бъде открита теоретично предсказаната от мен субелементарна частица "пробабулон" /от probability - вероятност/ , която хвърля мъгла, изтъкана от вероятности, върху яснотата на причинно-следствените връзки, така както древногръцките богове /описани от Омир/, спасяват своите любими герои, обвивайки ги с мъгла на бойното поле в критични ситуации. Именно "пробабулонът" реализира ейдоса на онова, което познаваме като физическото явление мъгла. Следователно той е това, което създава мистичното начало във вселената и основата на т.нар. Непристъпна светлина или Непристъпна тайна, асоцируеми с Първосъздателя, наричан масово Бог. В сравнение с "пробабулона", т.нар. хигсбозон на Питър Хигс /обект на търсене чрез големия адронен колайдер в ЦЕРН/ е просто инфалтилна субчастица. Посредством мъглата създавана от "пробабулона", Бъдещето може да нахлува невидимо в Настоящето и да става практически неотделимо от него.
Ще завърша есето с едно свое четиристишие, което надявам се, на фона на гореизложеното, го илюстрира максимално точно:
ПОД ХРЕБЕТА НА БЪДЕЩЕТО
Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
1. Бел. на автора: Есето съдържа изцяло оригинални мисли на автора.
2. Задачата за тримата рибари.Трима рибари уловили известно количество риба. Решили да пренощуват заедно и на другия ден да разделят улова. През нощта станал първият от тях и решил да си тръгне. Поискал да раздели рибата на три равни дяла, но за да извърши това му се наложило да хвърли една риба. От останалото количество взел своя дял и си отишъл. Така постъпил и вторият рибар, мислейки, че другите двама спят. Постъпил така и третият. Какво е минималното количество риба, при което случилото се е възможно. Отговорът е 25 риби. Но Дирак предложил зашеметяващия отговор:
минус две риби!
3. Препращам читателите си и към следните три мои есета имащи отношение към темата на настоящото есе:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336096#
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335750
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=341346
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох това твое старо есе и се замислих за много неща... Аз съм от хората, които не вярват, че има карма и плащаме за грехове и т.н. А съпругът ми беше в клинична смърт и после ми каза " Няма никакъв тунел, нито си видях умрелите баби.." Не претендирам за истина ,всеки си избира своите вярвания, но се живее с повече радост и лекота, ако не смяташ, че постоянно правиш грешки и мъкнеш на гърба си свои и чужди... А що се отная за необяснимите частитици и светове, които не виждаме и не можем да си обясним... гледам да не мисля за това. Просто се потапям в настоящето, спомням си с обич за заминалите хора и се старая да съм такава, че да ме запомнят повечко хора с добро. Напоследък стана и модерно да се лекува с квантова енергия и музика, която прави тази връзка. Който го вярва вероятно се лекува... Но аз съм си малко скуптична, как път откриха коя музика прави връзка с кватовата енергия, че пък и да я насочат за лечения?? Въобще, неща които не могат да се докажат пораждат разсъждения..
-
И все пак, Йоана, не трябва да забравяме една известна мисъл - "Хора, радвайте се на настоящето, защото то почти винаги е по-хубаво от бъдещето." А тази мисъл върви в комплект с една друга такава на Бенджамин Франклин: "Не приемайте живота насериозно, никой не е излязъл жив от него."
-
Бъдещето носи изненади
Може би затова толкова обичаме да мечтаем. Благодаря за допълнителното разяснение, Мисана! -
Благодаря ти за топлото отношение и за хубавия коментар, Йоана! Смея да заявя, че Минало, Настояще и Бъдеще, съвсем не са равнопоставени. Причината е, че те са свързани с трите мойри на Ананке. А именно Лахезис презентира миналото, Клото презентира Настоящето, а Атропос - Бъдещето. Известно е, че именно мойрата на Бъдещето - Атропос, прекъсва нишката на живота ни. Другите две мойри нямат такава власт. В този смисъл Атропос, освен че е и най-възрастната е и най-старша по звание от трите мойри. И така, Бъдещето се явява с по-голямо тегло от Настоящето и от Миналото. Приятна вечер!
Благодаря ти, Тони! Радвам се, че си прочела това есе, защото то е с необичайна и бих казал - съдбоносна важност за всяка форма на живот във вселената. Мерси, че оцени високо труда ми! Хубава събота и неделя! -
Интригуваща тема. И минало, и настояще, и бъдеще съществуват. Разглеждани самостоятелно, защо да не са равносилни - настоящета от различни времена Но ако става въпрос за взаимодействие... Склонна съм да приема, че бъдещето ни влияе много повече от миналото. Бъдещето ни „дърпа“ - движи ни, т.е. ни прави живи. Кара картините да се сменят. Желанията да се надбягват. „Причината“ ни се крие някъде там... Именно в неизвестното. Благодаря за увлекателно поднесената информация, замислящия текст, красивите образи... Интересно се е получило в коментарите и има защо
-
Благодаря ти за този въпрос, Миночка, както и за коментара ти!
Всъщност, в Раджа йога отдавна е известно, че събуждането на Свещената змия Кундалини, дремеща в чакрата Муладхара /чийто топос е в областта на опашната кост/ и издигането на Кундалини през Сушумна /канала на гръбначния стълб/ до Сахасрара /теменната чакра, известна още като "хилядолистния лотос"/, буквално изгаря нашата Карма /защото Кундалини е и огън/ и ни освобождава от нея. Но пробуждането и издигането на Кундалини може да се окаже смъртоносно за един неподготвен човек. -
"За миналото не плаче,ни ридае,
ни розата,ни славеят млад,
в звезди зората не сияе,
за миналото в този свят"!
Младене,пак ме хвърли в размисъл!Ами ако се препрограмира по някакъв начин съдбата ни,дали ще носим тази карма за винаги,или има шанс, да сме отговорни само за нашите деяния! -
Благодаря ти за вниманието и хубавите думи, Лейди! Мерси и за това честитене на празника. Не се сещам за какъв празник става дума, но щом е празник това означава, че е ден, в който един мъж може да се празни...от ненужните неща и може би от ненужните жени и приятели /ти не си в този списък и си специална за мен!/. Лек и хубав да е денят ти и ако празникът си няма пол, нека да е честит и на теб!
-
Аз твърдо вярвам, че мъртвите виждат и узнават нещата от света на живите. Те са мъртви за честотата въплъщаваща ни в тези тела, но не и за другите честоти от спектъра на съществуването. Умирайки, човек напуска това - земно разслоение на съществуването, съответстващо на земната Кула на Бъдещето и преминава в друго разслоение на съществуването, съответстващо на друга Кула. Трагедията и за двете страни е в това, че те ни "виждат" и "чуват" /не чрез обичайните човешки сетива, а чрез други/, а ние тях не. Само истинските медиуми могат да контактуват със света на мъртвите.
http://www.artsait.ru/foto.php?art=b/borisov/img/19
Благодаря ти за нестандартния коментар и за оценяването, Цеца! Лек и хубав ден! -
Само едно момиче, което пътува. Напуснах работа. Даде ми дом.
Да живееш като номад.
В момента в: Тринидад и Тобаго
от Shivya Натх
"Всеки път, когато сте в близост до смъртта, нещо, което не се променя. Определена част от вас расте, съзрява, мисли, чуди. Животът е несигурен, да, но като видя, че флоат несигурност във въздуха, пред очите ви, те кара да се поставят под въпрос самата същност на живота. Често пъти, аз съм на мнение, че живота ни се отразяват в очите на другите хора. След като напусне този смъртен свят, единственото нещо, което има значение, е как живееш в спомените на хората, ако изобщо живеете. Тази мисъл се промени вчера. Бях част от спомен за един колега, и хора, той беше известен, професионално изсипва в големи количества, за да предлагат на своите съболезнования и писалка мислите си в малка черна книга. Книгата най-вероятно ще бъде дадена на семейството му, и най-вероятно съдържа много мили спомени. И знаеш ли какво? Той никога няма да разбере. Той никога няма да разбере как хората говорят за него и го помнят, го пропуснали. Няма го. Нека почива в мир. Това ме връща към немощният моята оценка на живот. Как вие можете да ..."
10 юли 2010
"Хората обикновено хвалят и ценят човек след смъртта му. Няма ли да бъде добре, ако това се прави, когато човек е жив.
Спомням си, четейки за един стих, не помня автора.
Това е нещо подобно this.'Don't продължавайте да се изправи, когато ме няма. да ми го даде, когато съм жив ". Колко вярно." -
Благодаря ти за споделеното, Ина. Вярвам ти напълно. Щеше да е хубаво повече хора да започнат да мислят като теб, за да отхвърлим едно хилядолетно заблуждение на човешкия разум - грешната теза, че Настоящето детерминира Бъдещето. Приятна вечер!
-
Благодаря ти за хубавите думи, Катя! Да, наистина океанът на Бъдещето ни изпраща своя траен и несекващ бриз, който формира управляващия вектор на Настоящето. Трябва като уиндсърфисти да се научим да се възползваме от този бриз, а не да хленчим по Миналото. Точно това бих нарекъл трансърфинг на реалността.
Мерси за това включване, Ева! Мисля, че трябва да правим разлика между духовния път и този на науката - да го наречем - външен. Тези 2 пътя имат пресечница, но тя не е чак толкова голяма. Има много примери на йоги постигнали практически всичко в духовния път. Но и аз като теб, Ева, не си спомням за йога открил менделеевата таблица или питагоровата теорема. По-скоро ще повярвам в летящите йоги, като Ариел от романа на фантаста Александър Беляев, отколкото в йоги дали съществени научни приноси в областта на математиката, физиката, астрономията и химията. -
Младене, много ми хареса есето ти за Антикармата!
Осъзнавам, че съм изправена пред труден житейски урок
в който се сливат минало,настояще и бъдеще!
Благодаря ти,намерих отговори на въпроси който ме
вълнуват в момента.Ще бъда силна и мъдра в решенията си!
Осъзнавам, че миналото вече се е свило за"да се мери с могъщия
океан на Бъдещето." След като миналото вече се е свило,не би трябвало
да се чувствам наранена от него, то вече не съществува а е отражение
на нашето наранено его. -
Благодаря ти, Илко за това проникновение. И да, всеки духовен път е една бездна от мъдрост и възможности за приложение по отношение на себереализацията. Но колкото и да е илюзорна външната действителност, ние все пак се ползваме от онова познание, до което съвременната наука достигна, основавайки се на учението за атомизма на древногръцките философи, Левкип и ученикът му Демокрит, допълнени от Епикур. И най-добрите учители по йога сега кръстосват света използвайки услугите на авиационните компании. Аз лично разграничавам двата пътя - вътрешният и външният. Няма йога, който да е открил само по медитативен път формулите на Шриниваса Рамануджан. Ако не беше Рамануджан, днес нямаше да разполагаме с тези безценни формули. Нямаше да можем да решаваме кубичното уравнение, ако не бяха усилията на италианските математици Сципион дел Феро, Николо Тарталия и Джеронимо Кардано. Нямаше да можем дори и квадратни уравнения да решаваме, ако не бяха древноиндийските математици. Затова Иисус каза своето прословуто: "Кесаревото - кесарю, Божието - Богу!"
Отново ти благодаря най-сърдечно, Илко! -
Всъщност по темата от квантовата механика за електрона и парадоксите, свързани с него, както и за холографската вселена е това научно популярно филмче, което ще е интересно за всеки, а предполагам и за теб, Ева: http://vbox7.com/play:e0688a5c4a
Що се касае до торсионнните полета, с тази тема у нас се занимаваше Божидар Палюшев. Издаде 2 книги с идентично заглавие: "Физика на бога" /част 1 и 2/. Мисля, че Тесла пръв се ползва от тези полета.
Сега много неща върху тях са засекретени. В големите държави тече истинско съревнование за военни цели по темата Торсионни полета. Каквото и да изнеса тук, то ще е само малка част от направеното.
Аз поднасям неща, до които науката все още не е стигнала като концепция. Върху това акцентирам. Лека нощ и на теб! -
Благодаря ти, Ева! Парадоксът АПР, който ти засягаш се дължи изцяло на тесногръдото натрапване на Релативистката теория на Айнщайн и постулата, че скоростта на светлината във вакуум, означавана с буквата "c" /приблизително три по 10 на 10-та степен см за секунда/ е горна граница на скоростите във вселената. Това е така, но за тела с реална маса. Докато частиците с имагинерна маса, наречени тахиони, могат да пътуват с произволно големи скорости. Нещо повече, за тях "c" е долна граница на скоростите, с които се движат. Именно тахионите изграждат еквипотенциалните повърхнини на бъдещето, които наричам Кули, защото и за тях има съответни прагове на максимална скорост. Това означава, че "c" играе ролята на алеф нула в реалността, а нагоре са другите алефи, разделяйки тахионите на класи, съобразно горната граница на скоростите им.
-
Все едно ме питаш, Евелина, ако няма пътеки към един хълм, то съществува ли той? Аз бих отговор, че въпросът за съществуване на хълма не зависи от съществуването на пътеките и дори от онези пътеки, които евентуално водят към него, а е точно обратното - пътеките ги има по причина, че този хълм вече съществува. Хълмът е причина за съществуването на пътеките, а не съществуването на пътеките да е причина за съществуването на хълма. В случая настоящето е само една от възможните пътеки към хълма на бъдещето.
Искам незабавно да се извиня на Илко и на Солвейг, че съм нарушил хронологията за отговор на коментарите им, но явно не съм видял, че вече са излезли на линия.
Благодаря ти, Илко, за толкова дълбокото навлизане в същността на нещата. Ти заемаш тезата на Кант, че време и пространство са резултат на начина на възприемане на реалността от човешкия ум, а самата реалност като първосъщност е непознавама. Ако признаем тезата на Кант за правилна, то аз незабавно се съгласявам с теб. особено ми хареса тази част от изказването ти, че имаме усещането, че сме заложници на времето. Така си е - блестящо го каза. Все пак аз заставам на позицията, че Времето е вид флуид с недобре изучени свойства, а геометрията на времето е много по-трудна от тази на пространството. Затова за мен моделът на пространство-времето на Минкомски е неубедителен. Личин събития от много мистичен характер, които тук нямам право да споделя публично ми доказах тезата, че бъдещето оперира с настоящето и то виртуозно. То е разумен флуид, ако така ми бъде позволено да се изразя. Нещо като мислещия океан на Станислав Лем от романа му "Соларис".
Мерси, Солвейг! Естествено е, че е добре да се придържаш към здравия разум. Знаеш колко трудно е било навремето да се приеме идеята за кълбовидната форма на Земята. И тук ситуацията е подобна. -
Ако няма настояще - как ще има бъдеще...?
!!! -
Благодаря ти, че оцени, Илко!
Мерси, Евелина, но нали целта на това есе е да обясни, че класическата теза, че настоящето предопределя бъдещето не е вярна. Бъдещето много по-малко се влияе от настоящето, отколкото настоящето от бъдещето. -
Бъдещето - определя настоящето - не е ли обратно...
"Бъдещето е главният и определящ фактор за Настоящето и с вас в момента се случва нещо, което се предизвиква от друго нещо, което предстои да ви се случи, в много по-голяма степен от нещо, което някога ви се е случило. Йерархията на причините има корените си в далечното бъдеще и напомня по-скоро на един пеадичен ред. В това няма нищо толкова странно, ако за миг си представим Бъдещето като огромен тъмен океан, пръските от вълните на който бомбардират екрана на Настоящето и го променят. От друга страна, Миналото е като шагреновата кожа на Балзак - то се е свило и спаружило и не може да се мери с могъщия океан на Бъдещето."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
