Без коментар!
Без коментар!
Поводи - колкото искате... За всички, които искат да се замислят...
Прочитаме някое хубаво произведение... Нищо не можем да кажем... Защото сме затаили дъх. Започваме отначало... Сетивата ни са изпълнени с най-различни усещания... Пак мълчим... Написаното ни е провокирало да си представяме собствени преживявания... Това е най-сигурното доказателство за полученото въздействие! Ако се вгледаме, можем да забележим липсваща запетайка или точка - вместо многоточие... Всяко дребно недоглеждане изпъква като грапавина върху почти съвършеното произведение... Едва ли ни минава през ума да поискаме да се заяждаме за това... Пренесли сме в магията на тайнствена паралелна вселена!... Има и друг вид прочит - от човек, изпълнен със злоба към целия свят, но и към себе си. Разбира, че е стойностно написаното, но решава да лепне двойка... Без коментар! Без да има смелостта да се покаже наяве... Без да съзнава, че всичката негативна енергия като бумеранг ще се стовари върху му... Никой не може да си представи какви усещания бъкат в душата му и как го задушават... Не случайно и народът мъдро се е произнесъл: "Каквото посееш, това ще пожънеш." Остава да пожелая на всички: "Пишете прекрасни произведения и ги пускайте на воля. Доверете се на вятъра и те ще пристигнат, при когото трябва..." Не е необходимо да има коментар. Думите си свършват работата, мълчанието - още повече... Покълналите мисли, които са провокирани, намират благодатна почва. А ако е засушена и ненаторена, мислите просто загиват... Така че от нас зависи каква почва поддържаме и какви мисли разрешаваме да ни въздействат. Случването е право пропорционално на степента на промените в човека, той става друг и други неща идват до него. В миналото можем да погледнем, макар да нямаме власт да променим. Можем да си правим анализи, изводи, поуки... А бъдещето само си представяме... Какво ще се случи, зависи наистина от нашите мисли и постъпки... Хубаво е да можем да създаваме обстоятелствата, а не те да създават нас... Затова е важно какви решения човек взема и признак на зрялост е да предвижда. Всяко действие има последващи други действия и трябва да умеем да си представяме... другите... Упражняваме ли се достатъчно в това умение?...
Без коментар!
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за отношението. По принцип оценките са най-субективен критерий. Със сигурност има творби, които биха си заслужили двойките. Но, ако са лепнати без да се напишат аргументи, просто не си свършват работата. А дали нещо е стойностно и ще издържи ли, времето ще покаже. Усмивки за всички и дерзайте!
-
Много пъти си мисля, че е не допустимо да се оценяват нечии чувства, мечти, идеали; Рядко давам оценки. Тук чета за удоволствие, за да се запозная и с други души. Веднъж помня писах две, защото произведението беше страшно егоцентрично, да не кажа нагло (радвам се, че не помня имена). И втори път бутнах мишката по погрешка и цък-2(Мойте извиняния за което). Чудите се как 2, а не 3 - и аз
.
Мисля, че мълчанието е най-взаимното в този сайт. Много пъти, когато думите са излишни, пиша многоточие, там думите са излишни, усещането за взаимност голямо, възхищението ми абсолютно... Поздрави за темата, Павлина! Весели Празници!
пс: 6+++ -
Браво!
-
Доверете се на вятъра и те ще пристигнат, при когото трябва.
______________________________________________________________
Можем да си правим анализи, изводи, поуки...
______________________________________
Павли...моите почитания към това, което си казала.
"Случването е право пропорционално на степента на промените в човека, той става друг и други неща идват до него."
Браво! -
Думите си свършват работата, мълчанието - още повече... - Така е, без коментар!
-
"Не е необходимо да има коментар. Думите си свършват работата, мълчанието - още повече..." - много си права. Ако напишеш нещо глупаво, неистинно или безсмислено, все ще се намери някой да ти го каже. Но понякога хората толкова цялостно откриват себе си в два реда дори. Преди да ги прочетат са си мислели, че са "скрита лимонка", а разбират, че дори непознати ги познават и остават поразени, просто "Без коментар".
-
Много ми хареса твоето есе.Не бях се замисляла за това.За мен е важно да си винаги премерен в действията си.За да няма противодействие.Поне се опитвам,макар често да греша.Поздрави,Павли!!
-
Поздравявам те за написаното!!!
Ето и нещо мое по темата - с малко по-различно съдържание, но с подобно послание:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=64847 -
Знаеш ли, Павлина, преди време много ме дразнеше този тип поведение. Може би, защото и в живота ми около мен е пълно с такива хора. Ще си позволя малко отклонение. В работата си постигнах всичко благодарение на знанията си и упоритоста си. На реализма си. На умението да реагирам адекватно при всяка ситуация. Не търпя несправедливост. Всичко това предизвиква завист у някои хора и се опитват да ме очернят по всякакъв начин, използвайки анонимните доноси или просто клевета. Но не знаят, че всичко един ден излиза наяве.
Тук е същото. За мен всички тези анонимчета са такива. Те не са в състояние да мислят за друго, освен как да нашарят със своите оценки. За такива казват - До обяд ги е яд на света, след обяд на тях.
Много пъти си мисля, че това са такива, които са по-малко четени. Но понякога ми се промъква една еретична мисъл. За хора, талантливи, но като човеци далеч от истинското. Без истински приятели.
Дано да греша.
За мен оценките не са критерий. Важни са думите от човека. Но с анонимчетата ще постъпвам по моя си начин. Със хумор, настроение. ще ги осмивам и майтапя до дупка. Нека се пръскат по шевовете от яд. Защото не могат да ме наранят.
Поздравления!!! -
Без коментар, права си!
-
И аз! Благодаря за размислите, Павли!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
