21.11.2021 г., 16:07 ч.

България заслужава да се потрудим за нея 

  Есета
1399 1 7
2 мин за четене

   За България е чест да отбележи 170 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За нас е привилегия, че тази светла личност е българин, който с таланта си е оказал неоценимо влияние върху световната литература. Богатството на неговия език превъзхожда това дори на ненадминатия Шекспир! Вазов променя в творчество си пред и следосвобожденската ни литература. Историческите реалности на времето, в което той живее, са пресъздадени в творбите му колоритно.

   Няма литературен жанр, който да не бъде покорен от Вазов. Той владее съвършено прозата, поезията, драматургията, публицистиката. Възпява българската природа, красотата на българския език и националноосвободителните борби. От него се учат всички български писатели и поети. Вазов поставя стандартите, по които се ръководят поколения български автори. Пъстротата на неговия език и изразни средства удивляват и днес. Няма друго име на литературния небосвод в България по-велико от Вазов.

   Творбите му нямат само литературна стойност, но и историческа. Той живее в едно изключително динамично време за българския народ и се превръща в негов истински хроникьор. Вазов пише и говори от името на народа. Той е онзи глас, който в годините на робството не сме имали. Той описва страховете ни, надеждите, идеалите, развитието на една нация, която се заражда през деветнадесетото столетие, а в неговия край се превръща в една от най-главните политически сили в Европа.

   „България заслужава да се потрудим за нея“ казва в „Под игото“ Вазов. Нима този син на Майка България не се потрудил за нея достатъчно? Той дава всичко в служба на родината и народа – учителства, живее сред хъшовете, отдава се на научна, редакторска и писателска дейност, става министър на народното просвещение в кабинета на Константин Стоилов. И приживе, и след смъртта му през 1921 г. българският народ винаги е отдавал заслужена почит на своя Патриарх на българската литература.

   Произведението, което увековечава Вазов и винаги ще бъде емблематично, колкото е и името на автора, е „Под игото“ – първият български роман. Той разказва за най-вълнуващия период от Възраждането – подготовката на Априлското въстание. Романът е написан, докато Вазов е в изгнание в Одеса. В сюжета му са застъпени многоплатови и противоречиви теми. Повечето от героите в книгата са обобщоващи за типажите българи, които са живели по това време.

   Но на какво ни учи творчеството на Вазов и защо то е настолно в родното школо? Първо, патриотизъм. Темата за Отечеството и свободата е толкова силно залегнала, че не можем да си представим творба на Вазов без тази тематика. Второ, службата към родното. Трето, гордост от името българин. Осъзнаването на уникалността ни и силните черти на българския дух, не могат да не предизвикат у читателя самочувствие, че сме българи. Да, ние сме малък народ, но в душите си сме истински лъвове.

   Ако искаме да отгледаме поколения, обичащи България, трябва да им четем Вазов. Вълнението, което той може да запали дори и в най-малките души, е несравнимо. Всяка негова книга е учебник по родолюбие за малки и големи. И то непреходен. И нека се трудим за България, както дядо Вазов се е трудил.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление, Вазов не е оказал неоценимо влияние върху световната литература. Такова оказват Достоевски, Чехов, Стендал, Балзак, Шекспир и Кнут Хамсун, да спомена няколко само. Вазов дори не е популярен сред младите българи днес, особено тези от цигански и турски произход. Може и да греша, но така си мисля. Заслуга за това Вазов да не е популярен в чужбина пък, има една личност, която вместо да популяризира културата на България, си правеше изложба на пластиките с държавни пари. Личността е един простак, който се казва Вежди Рашидов, а мястото на изложбата беше Лондон, Англия, и то съвсем неотдавна.
  • Самовила, развесели ме много с това "'изказване". Има и забавни моменти в този сайт...
  • Патриархът на българската литература си е патриарх на българската литература. Но това, че не пише на световен комерсиален език ни най-малко не го прави по-малко талантлив от Шекспир. Той е велик природен талант, за мен е дори по-велик от Шекспир, както и езика ни за мен е по-красив от английския. Наречете го патриотарщина, но вашето е чиста комплексарщина!
  • Определението Патриарх на българската литература е израз на преклонението пред делото му.. Поклон пред Вазов и пред предшественика му гениалния Ботев, без който Вазов нямаше да е същият! За това, колко е гениален и актуален Вазов, говори повестта "Чичовци", която разкрива по неподражаем начин националния характер. И ние досущ като чичовците на Вазов коментирахме творбата "Трети март" на Художника и влязохме в едни излишни дребнави спорове плагиатствал ли е или не, а ако се наложи да грабнем пушките досущ като чичовците ще се изпокрием като мишки. Да, царе сме на думите И дотам.
  • "За нас е привилегия, че тази светла личност е българин, който с таланта си е оказал неоценимо влияние върху световната литература." - смешно е, такава формулировка! "привилегия, светла личност, българин, световната литература" - каламбур от патриотарщина, както е написал безжичен.
    По-нататък не ми се чете, стана ми смешно.

    И не, не е есе, по-скоро някаква кратка биография с история на написването на "Под игото"
  • Авторът на този материал (не бих казал, че това е есе) ми е направил добро впечатление с някои свои текстове. Но тук има проблем - освен очевадната фактологична грешка, отбелязана от palenka, има и една много често допускана и критикувана от сериозни автори грешка - патриотарщината! Изобщо е несериозно да се сравняват български автори (поне досега) с Шекспир. Материалът много олеква от това. И аз много искам да сме.велики, ние, българите. За съжаление - не сме. Поне засега. Симеон I и Иван Асен II, както и Борис I са съвсем друга работа. Е, какво мислите, как те (като държавни глави) биха се отнесли с днешния "държавен глава"?
  • И кога ще отбележим 170 г. от рождението му, като Вазов е роден в 1850 г и догодина се навършват 172?

    Като вадите стари материали, поне поглеждайте хронологията и дайте пояснение, или го видеоизменете поне да звучи актуално!
    Съжалявам, но още помня кога е роден и тези 170 г ми се набиха в очите.
Предложения
: ??:??