България заслужава да се потрудим за нея
За България е чест да отбележи 170 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За нас е привилегия, че тази светла личност е българин, който с таланта си е оказал неоценимо влияние върху световната литература. Богатството на неговия език превъзхожда това дори на ненадминатия Шекспир! Вазов променя в творчество си пред и следосвобожденската ни литература. Историческите реалности на времето, в което той живее, са пресъздадени в творбите му колоритно.
Няма литературен жанр, който да не бъде покорен от Вазов. Той владее съвършено прозата, поезията, драматургията, публицистиката. Възпява българската природа, красотата на българския език и националноосвободителните борби. От него се учат всички български писатели и поети. Вазов поставя стандартите, по които се ръководят поколения български автори. Пъстротата на неговия език и изразни средства удивляват и днес. Няма друго име на литературния небосвод в България по-велико от Вазов.
Творбите му нямат само литературна стойност, но и историческа. Той живее в едно изключително динамично време за българския народ и се превръща в негов истински хроникьор. Вазов пише и говори от името на народа. Той е онзи глас, който в годините на робството не сме имали. Той описва страховете ни, надеждите, идеалите, развитието на една нация, която се заражда през деветнадесетото столетие, а в неговия край се превръща в една от най-главните политически сили в Европа.
„България заслужава да се потрудим за нея“ казва в „Под игото“ Вазов. Нима този син на Майка България не се потрудил за нея достатъчно? Той дава всичко в служба на родината и народа – учителства, живее сред хъшовете, отдава се на научна, редакторска и писателска дейност, става министър на народното просвещение в кабинета на Константин Стоилов. И приживе, и след смъртта му през 1921 г. българският народ винаги е отдавал заслужена почит на своя Патриарх на българската литература.
Произведението, което увековечава Вазов и винаги ще бъде емблематично, колкото е и името на автора, е „Под игото“ – първият български роман. Той разказва за най-вълнуващия период от Възраждането – подготовката на Априлското въстание. Романът е написан, докато Вазов е в изгнание в Одеса. В сюжета му са застъпени многоплатови и противоречиви теми. Повечето от героите в книгата са обобщоващи за типажите българи, които са живели по това време.
Но на какво ни учи творчеството на Вазов и защо то е настолно в родното школо? Първо, патриотизъм. Темата за Отечеството и свободата е толкова силно залегнала, че не можем да си представим творба на Вазов без тази тематика. Второ, службата към родното. Трето, гордост от името българин. Осъзнаването на уникалността ни и силните черти на българския дух, не могат да не предизвикат у читателя самочувствие, че сме българи. Да, ние сме малък народ, но в душите си сме истински лъвове.
Ако искаме да отгледаме поколения, обичащи България, трябва да им четем Вазов. Вълнението, което той може да запали дори и в най-малките души, е несравнимо. Всяка негова книга е учебник по родолюбие за малки и големи. И то непреходен. И нека се трудим за България, както дядо Вазов се е трудил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Барбутева Все права защищены
